20160510wh |
Пътят на коприната е исторически важен международен път, който някога свързвал Китай със Средиземноморието. Понеже коприната представлявала най-важната част от транспортираните стоки по него, маршрутът бил наречен "Път на коприната" от географа Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г.. Най-великия път свързващ Изтока и Запада за първи път е бил изминат за пръв път от китайския пътешественик и дипломат Джан Цян, който бил изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан. Пътят на коприната в миналото бил не просто търговски път, a и информационна магистрала с не по-маловажно значение. По него се извършвал обмен на информация и идеи.Възникнал през 2 век пр. Хр. за обслужването на военни и политически цели на Китай. Джан Цян бил изпратен на запад от император Хан Уди да търси съюзници срещу постоянните атаки на Хунну (номадски народ, обитавал днешните Монголия, Северен Китай и Южен Сибир между 12 век пр.н.е. и 5 век, които през 3 век пр.н.е. създава обширна степна империя в Централна Азия). По време на пътя той бил заловен от Хунну и държан в плен цели 10 години. След като успял да избяга, той продължил пътуването си до Централна Азия. По това време обаче местните управници били доволни от положението си отказали да влязат в съюз с династията Хан. Макар мисията на Джан Цян да се провалила и той да не успява да отговори на поставените цели, тя имало важно значение за обмена на информация и за установяването на търговски връзки. Хората научили за стоките, които се произвеждали в другите райони и започнали да обмислят възможности за доставянето им. Коприната, която била много ценена от персите и от римляните, поставила началото на търговията със стоки по Пътя на коприната.
Междувременно, преди две хиляди години, личността, която ги представи една на друга, бе Франческо Балдучи Пеголоти, флорентинец от 14-ти век, който разполагал с много ценен талант можел да купи всяка стока по цена на едро.
Пеголоти бил търговец по "Пътя на коприната". Той трансформира екзотичните луксозни стоки в необходимост за всяко домакинство за алчните потребители на Римската империя.
Правейки това, той създава първия масов пазар. "Пътят" не е бил права линия между градовете. Той се разклонява в многобройни второстепенни пътища, разпростиращи се от Централна Азия до Близкия изток. Той не е бил единственият път между изтока и запада, но е бил най-натовареният и с това се превърнал в най-здравата връзка между тях.
На изток, "Пътят на коприната" започва от китайската провинция Кансу, преминава покрай Вътрешна Монголия между планината Нан Шан и пустинята Гоби. Той преминава през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел, Ливан и Турция. Части от него преминават през области, които сега са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.
От древния град Константинопол, днешен Истанбул, стоките продължавали към Средиземно море до другия краен пункт на маршрута Рим.
Марко Поло става знаменит изследовател и пътешественик когато пътешества от Европа до Азия в края на 13-ти век и става довереник на Чингиз Хан. Но едва хора като Пеголоти, т.е. търговците, успяват да свържат двата края на света един с друг.
Търговец работещ за една от най-могъщите флорентински банкови династии, Пеголоти оставя след себе си едно от малкото писмени наследства за търговията в тези отдалечени места. Неговата книга "Пазарни практики", е била наръчник за предприемачите по "Пътя на коприната". В нея може да бъде открита информация за обменните курсове, за това какъв преводач да бъде наеман (да се избягват евтините), как да се подкупват митническите служители (великодушно) и как да се оценяват стоките (коприната на фунт).
Ролята на "Пътя" като търговска сила започва да избледнява по времето, когато Пеголоти пише своята книга около 1340 г. след като достига своя връх към края на 13-ти век. Но той дава възможност за обществата не само да търгуват, но и да обменят идеи, религиозни вярвания и политически възгледи.
Пътят на коприната е толкова ценен мост за Китай и запада, това, че сега Китай планира 16,3 млрд. щатски долара за финансиране на изграждането на инфраструктура, свързваща пазарите ѝ с три континента, за съживяване на отдавнашния търговски маршрут Пътят на коприната.
Според плана, фондът ще бъде използван за изграждане и разширяване на железопътни линии, пътища и тръбопроводи в китайските провинции, които са част от стратегията за улесняване на търговията през сухопътните и морските пътища, според правителствени служители, които са участвали в изготвянето на плана.
Ще бъдат представени още политики, които да насърчат китайските кредитори за финансиране на инфраструктурата в страните по маршрута, свързващ Китай с Европа.
Планът за новия Път на коприната предвижда блок на икономическото сътрудничество през Средиземно море, който да съживи стария Път на коприната, където търговията помагаше за развитите цивилизации по маршрута.Последните планове включват два маршрута на коприната - морски и сухопътен.
След като бъде завършен, Пътят на коприната ще доведе до "нови възможности и ново бъдеще за Китай и всяка страна, включително и България, по протежението на пътя, която се стреми да се развива", според статията на информационна агенция Синхуа.
Имаме основание да вярваме, че новият път на коприната ще засили по-ефективно сътрудничеството между Китай и Европа, включително отношенията между Пекин и София.
