На 5 март в голямата зала на парламента бе открита тържествено 4-та сесия на 12-то Общокитайско събрание на народните представители (ОСНП). Тази година се очаква да бъдат изработени закони в областта на културата. Освен приетия първоначално „Закон за насърчаване на филмовата индустрия" в изминалите месеци се появяваха и „Проект за защита на публичните културни услуги", „Правила за насърчаване на четенето сред народа" както и „Закон за обществените библиотеки". Китай се придвижва с още една стъпка напред по пътя на изграждането на законовата система, строителството на системата за публични културни услуги и усилията хората да се насърчат да четат повече, което непременно ще окаже дълбоко влияние в развитието на културната индустрия. „Културното законодателство" постепенно се превръща в една от важните дейности за културното строителство на държавата. То е и ключов момент в бъдещото развитието на културната индустрия.

Терминът"културно законодателство"не е нов. На третия и четвърти пленуми на 18-ия ККП бе предложено да се „ускорят темповете на изграждане на културното законодателство". През изминалите две сесии бяха отправяни различни предложения. Например на сесията на ОСНП през 2012 г. бившият председател на постоянния комитет на ОСНП У Бангуо посочи, че трябва да се засили изграждането на културното законодателство, да се изследва и установи „Законът за обществените библиотеки", да се съдейства за развитието на културната индустрия, да се усъвършенства законът за Интернет, да се развива интернет културата, да се защитят обществените интереси и информационна сигурност на държавата.

На практика след 2015 година законодателството в областта на културата наистина се развива с бързи темпове. Постоянният член на комитета по образованието, науката, здравеопазването и културата на ОСНП и бивш началник на главната администрация за пресата и печата Лю Биндзие каза, че създаването на законите за културата не може да се приспособи към бързото темпо на развитие на културната индустрия. „Културното законодателство" в Китай не може да постигне желания резултат изведнъж. Например през септември 2015 г. Държавният съвет прие „Закон за насърчаване на филмовата индустрия". Всъщност работата по него започна още през 2003 г., което означава, че тя е продължила над 10 години.

Защо „културното законодателство" в момента не може да ускори темпото? На първо място са вътрешните нужди за развитието на индустрията, както и по-голямото търсене от страна на гражданите на културни услуги и продукти. Второ, трябва да продължи подкрепата за следването на съответните принципи, особено на тези за управлението на държавата, установени след 18-а сесия на ККП. На трето място са примерите на много от местните законодателни органи в областта на културата. Например относно инициативата хората да бъдат насърчавани да четат повече в провинциите Хубей, Дзянсу, Дзилин и град Шънджън бяха разработени съответни мерки, за да се гарантира, че местните жители ще участват в нея. Бяха създадени и постоянни органи, осигурени финансови средства и механизъм за награди и наказания. Всичко това създаде добра база за спазването на правилата.

Членът на Китайския народен политически консултативен съвет и член на изследователския център за културна история Нимадзъжен посочи, че трябва да се ускори работата по „Проекта за защита на публичните културни услуги", да се създаде механизъм за изпити и система за оценяване. По тази начин местните правителства ще повишат равнището на развитие на културата, както и оценяването на свършената от тамошните лидери работа.

В стария град няма нищо старо. Там обикновено се продават сувенири и кулинарни специалитети. Представителят на ОСНП и директор на театъра в гр. Ханджоу Суей Уей не е съгласен културното наследство да се свързва с туризма и икономиката. Тя е живяла дълги години край големия канал, който свързва Пекин с Ханджоу. Преди известно време той бе включен в списъка на световното културно наследство. За Суей това е радостна новина и три години тя продължава да твори в градчетата по протежението на канала.

Но Суей забелязва, че част от старите сгради се превръщат в магазини, където се продават сувенири или кулинарни специалитети. Това сериозно нарушава автентичната атмосфера на старите градове. Суей Уей обяснява: „След влизането му в списъка на световното културно наследство, защитата и развитието на канала трябва да е основна задача."

Тя предлага в определянето на местните правила за защитата на културното наследство да се включат експерти от съответните области: „Защитата на културното наследство се нуждае от усилията на цялото общество. Опазването и развитието му трябва да се координира с икономическото развитие." Тя добавя, че не бива да се чака икономическото развитие да достигне определено ниво, за да се обърне внимание на защитата на културното наследство, защото до тогава то може и да е унищожено.

Трябва да признаем, че в момента културното законодателство разполага с огромно пространство за развитие. Днес в Китай има само три закона, директно свързани с културата. Това са „Законът за защита на реликвите" , „Законът за авторското право" и „Законът за нематериалното културно наследство". Разбира се, че в Китай има и установени правила за медиите и печата. Миналата година министърът на културата Луо Шуган каза, че броят на законите в сферата на културата в Китай заемат само 1.7% от всички закони. В насърчаването на културната индустрия, музеите и занаятите съществува огромно пространство за създаване на закони.

Журналисти научиха, че по време на двете сесии много представители са се опитали да съдействат за изграждането на културното законодателство. Например директорът на Китайския институт на редакторите Хао Джъншън е предложил създаването на „Закон за предаването на информация". В момента има различни наредби за издаването на книги, вестници, списания, за интернет и електронния печат. Различни са и стандартите и наказанията. Това не е от полза за управлението, а защитата на традиционните медии не е достатъчна. Затова трябва да се уеднаквят правилата и наредбите, да се уравновесят отговорностите и правата на медиите, което ще е от полза и за баланса между индустриалното развитие и управлението.

На годишната сесия на ОСНП китайският премиер Ли Къцян прочете правителствения работен доклад. В него много пъти се споменаваше за „културата" и „културната индустрия", което показва, че изграждането на културното законодателство вече е неизбежно. Надяваме се, че по време на13-а петилетка с усилията на различните местни правителства и неправителствени организации традиционното културно наследство на китайците ще бъде защитено.