20160216wh |
На големия екран на Тайм Скуеър в Ню Йорк вървеше видео за Китайската Нова година, в Лондон бяха организирани редица мероприятия, като танци на лъвове и дракони, а в Канада, Франция, САЩ и Сингапур бяха пуснати различни възпоменателни пощенски марки за годината на Маймуната.
С популяризирането на Китайската нова година по света, влиянието на китайските традиции за празника е все по-голямо.
В навечерието му тази година основателят на „Фейсбук" Марк Закерберг и съпругата му Присила Чън, която е китайка, пуснаха видеоклип с поздравления на китайски език. Освен това в него те обясняват и значението на китайското име на дъщеря им.
Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова каза в Париж, че Пролетният празник на китайците се е превърнал в традиционен и за ЮНЕСКО, а китайската култура очарова света с пъстротата си. Китайската нова година е време, когато пред света се разкрива колоритът на Китай и всички му се наслаждават заедно.
Тази година, по китайския традиционен лунен календар, на 7 февруари е китайската Нова година - пролетен празник. Какво е лунният календар? Как китайците празнуват през най-тържествения срок на годината? В днешната програма аз ще ви го представя. Сега, нека да започнем.
Днес в света е прието да се използва григорианският календар. Независимо от това в редица страни продължават да съществуват и местни традиционни календари. Една от тях е Китай, където най-гоемите празници се отбелязват по лунният календар нунли.
Лунният календар се базира на фазите на Луната и лунния месечен цикъл. Той влиза в официална употреба по време на династия Ся, затова често е наричан и „Ся календар". По този календар всекидневния живот на китайците, по него се определяла и селскостопанската работа. Годината по лунния календар се състояла от 24 „сезона" (месеци), които обаче зависели от положението на Слънцето и съответствали на сезонния ритъм на приподните явления. С помощта на лунния календар селяните определяли кога да кога да засеят и приберат реколтата, както и всички останали земеделски дейности. Така например, месеца личун означавал начало на пролетта, а юшуей – сезон на дъждовете. В деня чунфън (пролетно равноденствие) продължителността на деня и нощта била еднаква. След това Слънцето се премествало на север и времето в северното пълукълбо ставало по-топло. За този благодатен пролетен сезон в Китай казват, че „всеки миг е златен".
На протежение на много векове лунният календар бил постоянно уточняван и подобряван. Той се използва и досега и играе важна роля. Много китайци празнуват рожденните си дни по лунния календар. По него китайците избират благоприятни дни за сватба, начало на бизнес и други важни събития в живота на човек. Пак по него се определят традиционните празници като Пролетния фестивал (китайската Нова година).
Пролетният празник (Чундзие) има още едно китайско наименование – Гуониен. Това е традиционата Нова година по лунния календар и най-големият празник в Китай.
Как обаче е възникнал Пролетния празник? Една легенда разказва как в древни времена живяло чудовище на име Ниен. Веднъж годишно, на всеки 365 дни, то пристигало при хората и изяждало един от тях. Чудовището се появявало обикновено вечерта и изчезвало на сутринта, затова китайците започнали да наричат тази нощ Ниенгуан, където гуан означава „граница", „предел". Ако преживеели нощта Ниенгуан, те можели да се радват на спокойствие още цяла година. Веднъж хората забелязали, че Ниен се страхувало от червения цвят и шума на фойерверките. Затова в нощта, когато трябвало да се появи, те залепяли червени хартиени ленти около вратите си и пускали фойерверки. Така държели страшното чудовище далеч от своите домове и с времето то престанало да ги безпокои. Оттук дошло и другото име на Пролетния празник – Гуониен, което означава „да преживееш (идването на) Ниен"
В навечерието му китайците почистват домовете си, приготвят разнообразни и вкусни ястия, обличат нови дрехи. За начало на Пролетния празник се смята последната нощ от старата година, която на китайски се нарича Чуси. Тогава семействата се събират заедно. От двете страни на вратата на дома се поставят т.нар. „новогодишни куплети" или двойни надписи (дуейлиен). В празничната нощ хората пускат фойерверки и се наслаждават на задължителната част от тържествата – семейната вечеря. След това се отдават на разговор, докато всички заедно правят пелмени (дзяодзъ) за следващите дни. Китайските пелмени (дзяодзъ) се наричат още шуейдзяо или водни пелмени. Те са едно от основните блюда в Северен Китай, което се радва на огромна популярност.
Историята на пелмените в Китай датира отпреди повече от 1800 години. Легенда разказва как те били изобретени от прочутият в древността лекар Джан Джундзин. Една година зимата била много сурова и избухнала епидемия от тиф. Мнозина бедни гладували, страдали от студа, търкали измръзналите си уши. Сърцето на Джан било изпълнено с мъка и той решил да направи нещо, за да помогне на хората. Умният и опитен лечител сварил агнешко месо, заедно с люти чушки и различни билки, след това смлял всичко, поставил тази плънка в разточено тесто и я завил във формата на уши. После сварил пелмените и ги давал на болните. Всеки получавал по две пелмени и купичка гореща супа, с които се хранел в продължение на много дни. Така болните се излекували и епидемията от тиф останала в миналото. След този случай хората се научили сами да правят пелмени с най-разнообразни плънки от месо и зеленчуци.
В северната част на Китай пелмените се приготвят до 12 часа в навечерието на Пролетния фестивал и се ядат през часа дзъшъ (от 23 часа до 1 часа), когато новата година сменя старата. В миналото наричали този отрязък от времедзяодзъ – времето до полунощ, затова и днешното име на пелмените звучи по същия начин. На Нова година китайците задължително ядат пелмени, пожелавайки си един на друг щастие, благополучие и семейно единение.
Първоначално пелмени приготвяли само в Северен Китай, но впоследствие това лакомство се разпространява по цялата страна и дори в света. Едно от местата, където пелмените са особено популярни е град Сиан – местните майстори правят над 100 вида.
На много места в Китай хората не лягат до сутринта. Това се нарича „пазене на Новата година" (шоусуей). На сутринта хората посещават роднини и приятели, за да ги поздравят и им пожелаят късмет и благополучие през Новата година. Възрастните подаряват на децата пликове от червена хартия с пари (ясуейциен). Смята се, че това ще им донесе радост и щастие.
