Отбелязването на Пролетния празник (или Китайската нова година по лунния календар) постепенно навлиза в обсипания с многобразни празници български календар. За първи път през 2013 година в България се организира празнично отбелязване на пролетния празник (част от традицията "Весела Китайска нова година") – тогава за първи път се насладихме на истинска чайна церемония, изискани и вкусни специалитети от китайската кулинария, както и изключително впечатляващо представление на една гост-трупа, комбинираща танц и бойни елементи. През следващите години до настощята спектаклите "Весела Китайска нова година" станаха неразделна част от представленията на българските сцени – различни трупи от различни провинции представят най-доброто от репертоара си. Важен елемент от начина, по който ние отбелязваме по своему китайската нова година, е танцът на лъва – неразделна част от празненствата и изпълнен от българска трупа. Разнообразните спектакли, които виждаме на българските сцени, ни разкриват един динамичен и живописно артистичен Китай – в който съвремието разкрива необикновената красота на древността. На сцените виждаме и българските деца, изучаващи китайски език в различни български училища, пеещи и танцуващи в ритмите на китайската модерна музика – с натъпването на китайския език в училищата и с помощта на китайските доброволци, българските деца се докосват все по-първично и по-пълноценно до езика и културата. Редом с тях са китайските деца, говорещи български език като роден език – горди от своя призход и едновременно с твоа, горди, че са част от едно многолико общество като нашето, те са интегрирани в обществото ни и обединяват по изключителен начин спецификите и ползите на българските училище и образование с тези на китайските образователни норми и изисквания.

Както споменахме, "Весела китайска нова година" е вече традиция за България – с обогатяването на репертоара и сложността на сценичните елементи се задълбочава и разбирането и познаването на Пролетния празник от страна българската публика. Ако в началото свързвахме празника предимно с хороскопи и зодиакални елементи, то сега в много български градове посещаваме чаени, ушу и тайдзи чуен церемонии, изрязваме приказни ефирни силуети от хартия, част от които залепяме върху врати и прозорци; изписваме калиграфски мистериозни йероглифи. Освен тях, в залите, близо до сцените, са представени образци на китайското изкуство – художесветно и пластично, авторско и традиционно. Тази година във Велико Търново, Димитровград и Варна ще бъдат представени невиждани досега произведения на изкуството – ексцентрични и специални творби ще покорят любителите на китайските изкуства. Всяка година се наслаждаваме на компилираните от китайските доброволци в България игри, кратки сценични изпълнения и други. Именно те с заразяващ ентусиазъм вплитат придобиването на нови познания в игри и забава. А по българските сцени акробати от национален ранг представят невиждани пластичност и майсторство.

Така постепенно празникът се превръща в пълноценно признаване на Другостта – на далечната и едновременно с това лесна за опознаване Другост. От година на година все повече се решаваме да пътуваме до Китай за празника – усещането е, че познанието ни за бизнес-ориентирания Китай не е достатъчно, пътуването из различни провинции и градове и посрещането на значими празници на местна почва е от изключително значение. Така постепенно осъзнаваме колко трудно е за едно китайско семейство да се събере под един покрив за вечерта на първия ден на китайската нова година – колко часове младежите чакат по гарите, за да си купят билет и колко мечтаят за топлите гозби на родителите си. И споменавайки гозби – в северната част на Китай първите дни от новонастъпилата по лунния календар нова година се приговят и хапват пелмени – в една от пелмените се слага монета (като нашата в питката за Бъдни вечер), при когото се падне тя, той или тя ще забогатее през новата година. Други вкусни неща, които се приготвят, са лепкав ориз за късмет, подсладена супа с тестени топчета с плънка (за да бъде семейството винаги пълно и щастливо), две риби (за да ни е в излищък благополучието), яйца, предварително сварени в чай и уханни подправки, на масата не липсва и пилешко, както и пържени зеленчуци – и разбира се, традиционния алкохол.

Другото, което можем да видим по време на първите дни от новата година из китайските улици, са фойерверките, пъдещи злите духове – колкото по-шумни са фойерверките, толкова по-далеч ще избягат злите духове. Пролетния празник в Китай е наистина приказен – красиви китайски червени йероглифи озаряват всеки прозорец и всяка врата, усмихнати зачервени лица ни обгръщат във всеки ресторант. Моловете са препълнени с хора, улиците ухаят на вкусни храни – празничното настроение върху лицето на всеки човек, постепенно се чувстваш част от празника, част от атмосферата на приятелство, топлина и единност. Усещането за приобщяване към празника го изпитваме не само в Китай, но и тук по време на празника на пролетта – китайските ни приятели ни поздравяват, в китайските ресторанти звучи весела празнична музика.

Пролетният празник е не само мащабен за градовете в Китай, той се празнува все по-тържествено и в Англия, Франция, Германия и повечето далекоазиатски страни – там небето е обсипано с фойерверки, а по главните площади танцуват дракони и лъвове. Около пролетния празник в някои градове в Европа се включват много китайски ресторанти с иноваторски и носещи техния подпис гозби, които предлагат куверти за вечерите по време на пролетния празник. На много от централните улици се изнасят и се продват храни по оживените пешеходни улици. Освен тях на много места се провеждат различни забавления за децата, представяне на различни изкуства, както и разказване на историии традиции, посветени на пролетния празник, както и много работилници, посветени на правенето на авторски клечки за храна, както и моделирането на предмети с различни традиционни материали. В тази градове светлинно шоу с фойерверки се провежда всеки ден в продължение на три-четири дни. В Китай, както и в някои от градовете в Западна Европа, първият ден от новата година се посвещава и на посещение на будистки храмове, запалване на благовонни пръчици за късмет и здраве, разхождане от храм на храм, топлината и уханието допринасят за уюта на празника.

Но нека разкажем и за най-страстните любители на китайската култура – българите, които влядеят китайски език и които са привързани към китайската култура и социални привички. Сами трудно ще успеем да приготвим богата и пищна китайска трапеза и още по-трудно ще си купим 年糕 ниенгао （специалните оризови сладки с пълнеж – с пожелание от година на година да се откриват все по-високи хоризонти）, но пък вечерта на първия ден от новата година със сигурност ще се насладим на гала-концерта по националната телевизия (въпреки часовата разлика) – безкрайно пищен и зашеметяващо празничен. На родителите си ще подарим подаръци – в знак на обичта и уважението към тях, те може би ще ни дадат红包 хонбао или червени пликове с джобни, за да излезем на пазар с най-добрите си приятели, защото ако сега не напазаруваме, кога ще го направим. В някои молове в Англия такива червени пликове, пълни с талони за намаление и с подаръци, се раздават на пазаруващите. И нека споделя собствения си опит около Пролетния фестивал – една година с пекинския ми съпруг бяха на гости на негова леля по майчина линия от Вътрешна Монголия, бяхме в град Хоухот. Пристигнахме в навечерието на Пролетния празник – успяхме само да се включим в приготвянето на пелмените – трябваше само да сложим плънката (начинаещите обикновено учавстват смао в този процес) – тестото вече беше подготвено. Оказа се, че най-трудоемката част е сгъването – някои майстори могат да сгъват пелмени по десетки различни начини, най-разпространеният е да се подгънат крайчетата, трябва да се внимава да не се продупчи тънкото тесто и едновременно с това да е достатъчно добре прилепено, за да не излезе плънката при пърженето в тиган. Успяхме да привършим с пелмените и да ги сложим да се варят. След като станахме готови, всички (децата на лелята, внуците й и ние) седнахме да масата – хапвайки най-разнообразни неща и най-вече пелмени с тъмен оцет, не усетихме как бързо наближи времето за гала-концерта. Интересно е, че съпругата на сина на лелята е от малцинството на Вътрешна Монголия. Малцинството от Вътрешна Монголия предимно харесва млечни продукти, на масата задължително присъства млечния чай, както и млечни сладки бонбони. Чаят е много по-важен от алкохола – вътрешно-монголците поздравят гостите с чаша чай първо. Така че пийнахме и чай. След като изгледахме гала-концерта и настъпи полунощ, излязохме навън да пускаме фойерверки – скоро всичко потъна в приказна мъгла от фойерверките, запалвахме със запалки пълзящи змии-фойерверки, хвърляхме във въздуха множество малки светулки, който се разпадаха на хиляди блещукащи частици. Групирахме сме на отбори, единият запалваше фойерверката, другият я занясаше до мястото на пускане, след което бързо се връщаше, за да можем и двамата да я наблюдаваме. Фойеверките никога не са били толкова забавни и пленителни. След няколко изморителни часове, се прибрахме да поспим, за да побързаме за разходката из града и конфуцианските, будистки и даоистки манастири. Така първият ни Пролетен празник остана в миналото – придружен с топла носталгия.

Пролетният празник трансцендира културните и социални различия, трансцендира спецификите на различните етноси и малцинства, той е възпламеняваща обединяваща сила, която въплъщава духа на приятелство и домашния уют – дали сме българи в китайско семейство, българи сред българи в Китай или приятели, седнали в китайски ресторант (или пък зрители на китайски гала-спектакъл на българска сцена), ние ставаме част от празника и той става част от нас – чрез него създаваме история, чрез него пишем своите истории.

Нека да си пожелаем крепко здраве, домашен уют и сбъднати мечти – щастлива година на Маймуната!