Днес китайците, които празнуват водени от идеологични принципи или национални обичаи са много малко. Повечето хора смятат, че отбелязвайки празниците на друга страна могат да прекарат една забавна вечер. Подобен пример е Св. Валентин.

Влиянието на Нова година в Китай съвсем не започва с широката употреба на Интернет, а навлиза около десетина години по-рано. С отварянето на икономически зони катоШенджен, разположени на една ръка разстояние от Хонконг навлиза обичая на украсяване на хубавите мигащи лампи пред молове и магазини, пускането на новогодишните песнички и мелодии. Празничното оживление от южен Китай се прехвърля и в останалите части и така невероятно бързо голям брой китайци се потопяват в новогодишния дух. Но Нова година в Китай едва ли би била това, което е днес без помощта на Интернет. Много от задължителните новогодишните украшенията и вкусотии могат да бъдат поръчани в някой от китайските сайтове. Празника е ценен защото шарените подаръци, деня между две годинии атмосфера на празника. И най-важното заради чудесния повод да се съберат заедно приятели, да пийнат и да се повеселят.

Не след дълго Китайската Нова година ще почука на вратата. И макар да изглежда, че Нова година е посрещана със същата радост, както и Пролетния празник между двете съществуват няколко големи различия. Най-важното от тях е, че за Китайската Нова година е задължително събирането на цялото семейство и най-близките роднини заедно. Събитие като това да бъде наедно домашните понякога може да стане само веднъж в годината, когато всички работещи почиват официално една седмица. Основно място заема споделянето на традиционна трапеза и хвърлянето на фойерверки и бомбички.

Китайската Нова година е примесена споказване на уважение към предците, това че те ни липсват, толкова много, колкото и роднините край нас. Ето защо в Китайската Нова година има голяма доза традиция и церемонии.

Тази година на 7 февруари китайците празнуват Нова година по традиционния лунен календар, или както я наричат — Пролетния празник — Чундзие. Това е най-големият празник в Китай. Въпреки че с годините съдържанието и начините на празнуване да се променят, мястото на Пролетния празник в живота на хората неизменно остава едно и също. Историята на новогодишния празник е на четири хиляди години. В началото той не се е казвал така и е нямало точна дата през годината, на която е бил отбелязван. Преди две хилядолетия се е наричал суей, а след това е бил именуван ниен, като и двете думи означават „година". Наричали са го още юандан, юанжи, юанчен, юаншо, чжънюан и чжъндан. След Синхайската революция от 1911 г. празникът е бил преименуван на Чундзие.

Основна единица за измерване на времето в Китай е естественото редуване на фазите на луната. Началото на месеца винаги съвпада с новолунието. Продължителността на лунния месец средно е 29,53 денонощия и затова в техния календар се редуват малки и големи месеци — по 29 и 30 дни. Заедно с това китайските астрономи са отделили внимание и на слънчевата година. Те от много рано познават дните на зимното и лятно равноденствие, като зимното равноденствие се смята за начало на астрономическата година. Във връзка с това китайците различават 12 зодиакални съзвездия, които носят имената на 12 животни: мишка, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче свиня.

Нова година в Китай се отбелязвала по време на първото новолуние, след като слънцето навлезе в съзвездието Водолей по западната традиция. Ако се приведе към григорианския календар, това става не по-рано от 21 януари и не по-късно от 19 февруари.

Освен това още през 2637 г. пр.н.е. император Хуанди (Жълтия император) въвел официално шестдесетгодишен цикъл за отчитане. В него са пет периода от дванадесет „земни клона" (дванадесет животни). Всеки от петте основни елемента (стихии) отговаря и на определен цвят (дърво — зелен, огън — червен, земя — жълт, метал — бял, вода — черен). Според този календар една стихия заема две календарни години, а период от дванадесет години започва и завършва с една и съща стихия.

Пролетният празник започва на 23-тия ден от последния месец по лунния календар и приключва на 15-ия ден от първия месец, или трае общо цели три седмици. Пред този период най-важни са нощта на 30-ия ден от последния месец и следващият първи ден от новата година. В Китай обичаите, свързани с празнуването на Пролетния празник, са най-различни, но общият елемент в тях е семейното събиране в навечерието на новата година.

Приготовленията за празника започват две седмици след пълнолунието в последния месец на годината. Китайците усърдно чистят дома си три дни. Събират домашния боклук от ъглите към центъра на стаята, за да не изметат късмета от жилището. А за да бъде съдбата благосклонна към къщата и щастието да се настани удобно, уредите, с които са чистили, трябва да се скрият добре. Според преданията добре трябва да се скрият ножове, ножици и други режещи предмети, за да не си отрежете пътя към щастието. В първия ден на новата година те не бива да се използват. Преди нейното настъпване обичаят препоръчва хората да се разплатят с всички, както и да си потърсят несъбрани пари. В средните векове кредиторите използвали и нетрадиционни средства, за да си приберат даденото. Прибягвали даже и до преспиване у дома на длъжника. Започнати дела през годината трябва да се приключат.

Специално внимание при подреждането на дома за празника заемали цветята. Това са преди всичко божури, които символизират богатство и знатност. В южните райони на страната, където по това време вече всичко е разцъфнало, предпочитат нарциси и орхидеи. В къщите поставяли във вази много цветя. На север, за да се спази този обичай от далечни времена съществували парници, където отглеждали цветята и после ги продавали в специални магазини. В някои области на северен Китай има традиция домът да се украсява с борови клончета, а в южен — с клонки на кипарис. Тези дървета в Китай са символи на безсмъртието и на душевното благородство. Понякога хората прикрепят към дрехите си малките клончета или украсяват косите си с тях.

Народната легенда разказва, че „годината" била причудливо животно. Всяка зима преди китайската нова година то излизало и хапело хората. За да се защитават от него, те се събирали заедно. Палели огньове, в тях хвърляли бамбук, той издавал силен пукот и така се плашели със същото това чудовище, наречено „година". Но и то се страхувало от огъня и светлината, а също и от пукота и силните звуци, затова хората всеки път в навечерието на празника залепвали надписи с червен цвят на входа на дома, хвърляли пукала и будували цяла нощ под ярката светлина на свещи, отбранявайки се от „годината". Оттам тръгнал и обичаят за събиране на една маса в новогодишната нощ. А за да е пълна веселбата, всичките врати и прозорци до полунощ трябва да са затворени, за да не изпуснат късмета от къщи и да не пуснат в помещенията злите духове.

Китайската нова година е изключително семейно тържество. Празнуват го няколко дни. Първата вечер на масата сядат всички членове на семейството. По време на Северните и Южните династии вече съществувал обичай на будуването в новогодишната нощ. Така понякога вечерята продължавала до късна нощ.

Празничната маса трябва да е отрупана с много плодове, живи цветя и бонбони — дарове за здраве. Празничните ястия имали особен смисъл и всяко блюдо — свое значение. Например пелмените се приготвят с пожелание за щастливо потомство и материално благополучие; макароните — символ на дълъг живот; различните тестени изделия с кръгла форма, ястията с риба — символ на доволство; яйцата — на късмета; фасул — предпазва от нечиста сила; портокал, мандарина, райска ябълка (червени и оранжеви плодове) — символ на щастие; ориз — символ на богатство и благоденствие. За празника се осигурявали специални питиета, които се смятало, че ще доведат до дълголетие. Още в средните векове пиели напитка от праскови и вино с пипер, иглички от кипарис или цветове на слива. Сега следи от този обичай могат да се открият в някои райони в южен Китай.

Китайците отрано съставят план за празничната програма, изпълнена с интересни конкурси и остроумни шеги, много танци и добро настроение. Когато присъстващите чуят поздравление за себе си, те се обливат или напръскват с вода. Често това се случва на улицата.

Вечерта завършва с раздаване на подаръци. Най-разпространеният подарък в Китай са парите — защото те носят късмет и богатство през новата година. Банкнотите се слагат в червени пликове. Сумата трябва да е четно число. Също в пликчетата не трябва да са суми с числото 4. Затова е най-хубаво тя да бъде осмица, която е символ на безкрайното движение напред. А най-традиционното новогодишно пожелание е: „Желая финансово благополучие!" На празника младите семейства посещават родителите си, а възрастните предварително приготвят за тях новогодишни пари (ясуйцян) като подаръци, което означава благословия.

Новогодишната нощ завършва с първата разходка. Главата на семейството или хазяинът е начело на шествие на гостите. На някои места той прикрепял до вратата лист с надпис: „Излезеш ли на разходка — голям късмет. Ще се уголеми богатството."

Голяма част от обичаите и обредите преди и по време на новогодишното тържество произлизат от най-древните традиции, при които хората вярват, че ще им осигурят благосъстояние и богатство, здраве и благополучие на семейството. Новата година в Китай открива пред всеки нова страница от живота, вдъхва надежда за ново щастие. Най-главното това е духът на празника, да се спазват традициите и да се създават свои. От всеки зависи какъв ще бъде този дух.