На 3 септември на площад „Тянанмън" в Пекин ще се проведат тържества, включително военен парад, посветени на 70-годишнината от победата в Антияпонската и Втората световна война.Организирането на парада е с цел да покажем, че китайският и народите по света са решени и способни да опазят световния мир. Китай е отправил покана към всички държавни лидери и международни организации, свързани с тези дейности, включително и лидери на Япония. Но в момента отношенията между Пекин и Токио са доста чувствителни.

Всъщност, като двете близки съседи в Азия, Китай и Япония имат тесни връзки по културата. Като например можем да ги разберем от един японски град Киото.

Киото е град с древна история. Столица е на Япония в течение на почти 12 века (794 – 1868). За разлика от Токио, Киото е строен специално за това да бъде столица. Неговото изграждане е започнало в края на 8 век. По това време японският император е бил в много отношения ориентиран към китайските традиции, и Киото, следвайки китайските образци, бил построен с прави улици, пресичащи се под прав ъгъл. Градът се развивал активно, развил се културният и търговският живот. Построили се храмове и светилища. От XIII век Киото безспорно станал културен и религиозен център на страната. Много будистки школи издигнали тук своите главни храмове. Тук е живял и императорът, придворният живот се е преместил в града. Ето градът е ясното доказателство за добрите връзки от древността по културите на Китай и Япония.

В днешния ден,макар че Китай и Япония са важни търговски партньори, двете страни са изправени пред някои трудни проблеми.

Първо в областта на науката, образованието и здравето, след нормализирането на дипломатическите отношения между Китай и Япония, двете страни установяват научно-техническо сътрудничество между правителствата. През май 1980 г. двете страни подписват "Договор за научно-техническо сътрудничество между Китай и Япония". След това, обменът и сътрудничеството в областта на науката между двете държави се развиват бързо, мащабът непрекъснато се увеличава, оформява се разнообразна по форма и канали обстановка със съвместни действия на народа и властите.

На 6-ти септември 1979 г. Китай и Япония подписват "Договор за културен обмен между Китай и Япония", в който уточняват обмена между двете страни в областта на културата, образованието, науката и спорта. През 2002 г. двата правителства решиха да проведат "Година на китайската култура" и "Година на японската култура". Освен това, двете страни се провеждат "летен лагер на младежи от Китай, Япония и Корея", Телевизионна "Конкурс викторина между Китай, Япония и Корея", "Икономическия форум на Китай и Япония" и други.

Вторият въпрос е отношението към историята. Това е чувствителен политически въпрос на китайско-японските отношения. През последните години, Япония направи учебник по история пренебрегвайки някои историческите факти, и японският премиер Шинзо Абе отиде на поклонение в Храма Ясукуни. На 15 юли, правителствената комисия в Япония одобри законопроект, който разширява значително ролята на армията.Законът беше изработен, след като кабинетът на премиера Шиндзо Абе прие нова политика за сигурност, според която Япония има право да поддържа армия за защита на нацията. Ако бъде утвърден, новият закон ще позволи на военните в Страната на изгряващото слънце да защитават и своите съюзници (т. нар. система на колективна отбрана).Множеството противници на закона, включително правни лица и експерти, твърдят, че новото тълкуване на основния закон на страната е противоконституционно. Проучванията показват, че близо 80% от гражданите не одобряват предложението на управляващите.След края на Втората световна война новата конституция на страната забранява използването на армията в чужбина в опит да се предотварти разпалването на нов военен конфликт в Тихоокеанския регион.Депутатите от опозиционните партии в долната камара на парламента реагираха бурно при внасянето на законопроекта и призоваха да бъде сложен край на политиката на Шиндзо Абе. Одобрението на текста от Националната комисия по сигурността обаче му проправи път към горната камара.Тези инциденти сериозно пречат на китайско-японските отношения.

Третия въпрос е по териториалния въпрос. Китайската позиция към японско-тайванските отношения е ясна, т.е. не се намесва в неправителствените контакти между Япония и Тайван, но остро се противопоставя на официалните контакти по какъвто и да е начин между тях, и на понятия като "два Китай" или "един Китай и един Тайван". Китайската страна изисква Япония ясно да обещае, че тайванският въпрос не се включва в рамките на японско-американското сътрудничество за сигурност.

Другият е за островите Диаоую. Островите Диаоиую се намират на около 92 морски мили на североизток от град Джилон на провинция Тайван в Източно китайско море, и се състоят от островите Диаоиую, Хуангвейиую, Чивейдиао, Нансиаодиао, Пейсиаодиао и други рифове. От древността, островите Диаоиую са китайската територия. Като Тайван, те са неделима част от Китай. Китай има неоспорима власт над островите Диаоиую.Позицията на Китай има исторически и законни основания. През декември 1943 г. Китай, САЩ и Великобритания публикуваха "Декларация от Кайро". В декларацията се посочи : Япония трябва да върне североизточната част на Китай, Тайван и острова Понхулиедао на Китай. В "Послание от Потсдам" се предписва : Условията на "Декларация от Кайро" трябва да се изпълнят. Същата година през август Япония приема "Послание от Потсдам" и обявява безусловна капитулация. Това значи, че Япония трябва да върне Тайван и островитеДиаоую на Китай.

Четвъртия въпрос е компенсациите от войната. През 1972 г. на преговорите за нормализация на дипломатическите отношения между Китай и Япония, японското правителство заяви, че се разкайва за войната в миналото, която е създала големи страдания на китайския народ. Заради това, изхождайки от коренните интереси на държавата, китайското правителство реши да се откаже от искането за компенсации от Япония за войната, и го вмъкна в "Съвместна декларация между Китай и Япония", подписана през 1972 година. През 1978 г. "Договор за мир и приятелство между Китай и Япония" бе приет на третото събрание на Петата среща на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. Така Китай със законнови документи се отказа от искане за компенсации за войната от Япония.

Пред горепосочените въпроси, Китай и Япония-двете близки съседи още трябва да положат повече усилия, и най-важното е, че политиците от Япония трябва да разкаят за агресивната си история в Азия.