Китайската театрална сцена е застрашена от критичен недостиг на драматурзи и оригинални пиеси, стана ясно на национален форум за драматургия в сряда. Театралният сектор процъфтяваше през последните няколко години, главно заради младата публика, жадна за оригинални пиеси. Популярно творби като „Влюбени носорози", създадена през 1999 г, е изпълнявана стотици пъти през години, привличайки младежи от цялата страна.

Театрите изпитват остра нужда от оригинални пиеси, което се дължи на малкото налични писателски таланти. Липсата на добри пиеси и драматурзи се превръща в „ново нормално" състояние на китайската индустрия на сценичните изкуства, според Китайската асоциация на театрите.

През 2014 г, асоциацията не успява да намери дори един драматург, който да работи за театрални компании в някои западни провинции. Ситуацията в развитите райони на страната също не е по-добра, в провинция Дзянсу има едва 49 драматурзи обслужващи 68 театри.

Младите писатели са игнорирани

Джан Фусиен, широко призната фигура в китайската драматургия, вярва, че повечето театри се интересуват единствено от култивирането на артисти, оставяйки младите писатели да се справят сами. Някои режисьори дори считат оригиналните пиеси написани специално за техните трупи, за безполезни и ги прехвърлят на други театри.

Мнението на Джан се споделя и от Йоу Чанпин, директор на Арт театър Ляонин. Качеството на пиесата, твърди той, е пряк резултат от писателската креативност. Фактът, че писателите се чувстват игнорирани и подценявани, е довел до сегашната ситуация при която малцина млади писатели са готови да се присъединят към днешните театри.

В сравнение с високо изтъкваните артисти, заплащането на писателите бледнее пред тяхното. Друг известен драматург от Шанхайския драматичен център казва, че е бил изключително продуктивен през изминалите няколко години и е получил редица отличия, неговата заплата едва стига на семейството му да свърже двата края.

При подобно обстоятелства, никак не е чудно, че драматурзите обръщат гръб на сцената и се насочват към телевизионната и филмова индустрия, където сценариите им се заплащат високо. Някои от тях напълно са се преориентирали към този сектор и са загърбили театралното царство завинаги.

Сценичните изкуства са изключително задвижвани от печалбата днес, което доведе обаче до явления като плагиатство и слаби имитации на успели класически творби. Обещаващият талант остана незабелязан, тъй като сценариите не се оценят защото всеки преследва бързата печалба чрез вулгарни сюжети, казва директор Йоу.

Преоценка на оригиналните пиеси

Сложни и смислени теми, задвижвани от изпипан диалог, са узурпирани от преувеличена, екстравагантна сценография и пищни спектакли, предлагайки на публиката една „бързо смилаема култура" вместо изкуство, казва Джоу Ююен заместник директор на Китайския национален театър.

Подобни несъдържателни творби, твърди Джоу, не оставят никаква следа в съзнанието на публиката, щом излязат от театъра. В същото време не правят нищо за повишаване на цялостната стойност на китайската драма.

Джоу вярва, че недостигът на драматурзи би се превърнал в криза за китайската литература и художествено творчество. Обществото не третира драматурзите като писатели, а при раздаване на национални награда те остават на заден план.

Той предлага настоящата структура на работещите в театрите да бъде променена така, че да даде повече изява на писателите. Йоу Чанпин от друга стана иска повече финансиране и награди за отглеждането и насърчаването на млади писатели, което ще им позволи да развият изкуството си и създадат творби, които да се оценят по достойнство от публиката.