Храмът на Небето започва да се изгражда по време на династия Мин, през осемнадесетата година от управлението на император Юнлъ (1420 г.). През периодите Дзядзин на династия Мин и Циенлун на династия Цин комплексът се разширява и преконструира. Сградите са величествени, обстановката е церемониална. Храмът на Небето преживява превратностите на времето и с дълбокия си културен заряд и великолепния си архитектурен стил се превръща в олицетворение на древната култура на Изтока.

Храмът на Небето е мястото, където императорите от династиите Мин и Цин, са извършвали жертвоприношения към Небето и са отправяли молитви за богата зърнена реколта. Той се намира на изток от Джънянмън. Северната част на парковия комплекс е в кръгла форма, а южната – в квадратна, което символизира „кръглото небе и квадратната земя". Храмът на Небето в Пекин е ограден от два пояса стени, които разделят парковия комплекс на две части – вътрешна и външна. Общата му площ е 273 хектара (2,73 km²). Основните постройки са концентрирани във вътрешната част.

Храмът на Небето комбинира най-добрите строителни техники на династиите Мин и Цин, има впечатляващи мащаби и е изящен и великолепен. Представлява най-големият, запазен до днес, древен архитектурен комплекс за жертвоприношения. Известен е в цял свят с прецизното си планиране и конструиране, с уникалната си архитектурна структура, с чудесния си декор. Той заема важно място не само в историята на китайската архитектура, но е и ценно наследство в световното архитектурно изкуство.

Залата за молитви за добра реколта (Циниендиен) е разположена в северната част на Храма на Небето. Нейните предишни имена са: Дацидиен и Дасяндиен. Строителството и започва през династия Мин, осемнадесетата година от периода Юнлъ (1420 г.) и е най-ранно изградената сграда в Храма на Небето.

Тук, в тази зала всяка година императорите извършват жертвоприносителни церемонии, в чест на Небето, отправят молитви за благоприятно време и богата реколта. Залата за молитви за добра реколта има кръгла форма. Нейната основа е Олтара „Цигутан", а стрехите са покрити с керамични керемиди с тъмносиня глазура, символизираща Небето, понеже небето е синьо на цвят.

Излизайки от портата на Циниендиен, отправяйки поглед на юг, туристите виждат прав път, който води на юг. Докъдето поглед стига пътят минава през много врати и коридори, стеснява се все повече и повече в далечината и така създава усещането, че се спуска от небето. Няма нищо чудно в думите на един френски архитект, който след разглеждането на Храма на Небето казва: „Небостъргачите са много по-високи от Залата Циниендиен, но нямат нейната дълбочина на художествен замисъл, не могат да достигнат височината на нейните художествени измерения".

Преобладаващият цвят на Тиентан е синият. Това е цветът на небето, който символизира спокойствие, дълбочина и тайнственост. Въпреки че символиката е трудно разгадаема, има безкрайна красота. Небето дава на човека и заобикалящия го свят живот. Всичко на земята се къпе в свещените лъчи на небето. Цветът на покривите и на Циниендиен и на Хуанцюнюй е син, дори стените около тях са покрити с плочки, оцветени със синя глазура. Пристъпиш ли в Храма на Небето, то ти вече си се потопил в света на синия цвят. Синьото небе е фонът на Храма на Небето. Целият замисъл на Тиентан е конструиран въз основа на небосвода. Сините палати, показани в синия небосклон, това е идеалът за хармонията между небето и човека, от който са се ръководили дизайнерите на Храма на Небето и е най-голямата мечта, която се таи в сърцето на китайците.