20150330wh |
Цинминдзие , буквално означава празникът на чистата светлина и студената храна. По лунния календар, то е 13 февруари, този ден обикновено е в месец април по слънчевия календар, а и не само в нея, хората в Китай се спират за миг и обръщат поглед назад. Цинмин – празник на живите и на мъртвите. Някои сравняват този ден с християнската Задушница, ноЦинмин е нещо много повече!
По това време в Китай могат да се видят много хора, носещи цветя, плодове, жълта хартия и благовонни пръчици. Всички те посещават гробищата и отдават почит на своите покойни роднини и приятели. Това е китайската Задушница или Цинмин.
Цинмин е денят, в който китайците си спомнят предците, посещават и почистват гробовете им. В миналото те оставяли там вино, храна, плодове, след което изгаряли т.нар. жертвени пари, покривали гробовете с прясна пръст и ги украсявали със зелени клонки и цветя. Днес традицията се променя и повечето хора поставят върху гробовете на близките си само цветя и плодове, а много млади предпочитат да си спомнят за покойниците в интернет, като провеждат обреди и палят свещи във виртуални гробища.
Освен отдаването на почит към починалите близки и почистване на гробовете им, по време на Цинмин се извършва още един важен обичай – тацин или разходка сред природата. През това време на годината настъпва истинската пролет, времето е топло, започват да цъфтят цветя и дървета. Обичаят тацин има дълга история. В миналото, по време на Цинмин, са се организирали също различни съревнования, например по пускане на хвърчила или ходене на кокили. Днешните китайци харесват повече излети и спортни занимания сред природата, които не само им помагат да се отърсят за малко от ежедневния стрес, но също укрепват и здравето.
За китайците Цинмин е особен празник, съчетаващ тъгата по близките, които са си отишли от този свят и радостта от пробуждащия се живот.Почитайки паметта на предците, китайците се зареждат с енергия за предстоящата битка по Пътя, за следващите сблъсъци с неизбежните житейски трудности. За тях това са дни, когато меланхолията от тъгата по загубените близки се слива в коктейл с жизнените сокове на радостта и пролетната енергия, за да избухне като изгрев на зараждащия се живот. Задушница, но и Цветница.
ЗащоЦинмин е известен? Случило се преди около 2500 години в царство Дзин, съществувало в ериода Пролети-есени (722-481 г. пр. н. е.). Владетелят на тази държавица имал син на име ЧунЪр, който трябвало да го наследи на трона. Битката за власт в двора бушувала с бясна сила. Както обикновено.Изменни чиновници успели да внушат на господаря, че синът му готви заговор срещу него. Разярен, бащата се изправил срещу наследника си, владетелят срещу законния си приемник, а кръвта бушувала във вените му, готова всеки момент да експлодира като гейзер – старият господар се разпоредил на верните си слуги да убият първопиремника му.За да опази живота си, ЧунЪр избягал от бащиния си дом заедно с група свои привърженици. Ноуви!, изгубили се в планината, останали без храна, а и някои от хората му го изоставили. Както често се случва! Самият бъдещ владетел гладувал до смърт. Тогава, за да го нахрани, един от най-верните му другари, ДзиеДзътуей, тайно отрязал парче месо от бедрото си. Когато ЧунЪр узнал за случилото се, избухнал в сълзи. След време правдата възтържествувала и той бил коронован за владетел. Тогава пожелал да благодари на верния си Дзие за спасения живот. Искал да го провъзгласи за свой министър и да му даде благородническа титла, но искреният му приятел отказал да приеме тази чест, напуснал двора и се уединил в планината.Колкото и да го дирили господарските хора, за да го върнат у дома, тъй и не го открили. Тогава ЧунЪр се разпоредил да запалят огън, от всички краища на планината, та три дни и три нощи да гори гората. Накрая открили ДзиеДзътуей и неговата майка изгорели, свити в основата на едно върбово дърво. Владетелят ги погребал с почести. Засрамил се от постъпката си и издигнал храм в тяхна памет. А като спомен отнесъл в двореца си обгорялото върбово дърво.Освен това се разпоредил като преклонение пред постъпката на ДзиеДзътуей, който „предпочел смъртта пред министерския пост и благородническата титла", никой да не готви на този ден. Тъй се родил и Ханшъ, Празникът на студената храна. На втората година, когато отишъл при планината, за да почете паметта на Дзие, владетелят на Дзин открил, че върбовите клонки отново са се раззеленили и напъпили. Тогава се разпоредил – денят след Ханшъ да се нарече Цинмин.Не забравили и върбовото дърво – всяка година китайците отрязват клонки от него и ги окачват на вратите си или ги свиват на венчета, с които украсяват главите си. Точно както и християните, правите на Цветница. Те вярват, че в Деня на чистата светлина върбовите клонки прогонват злите духове, които се разхождат между тях, и им дават сили да станат по-добри и по-човеколюбиви.Затуй всяка година първо се покланят пред паметта на своите близки, които са преминали вече в Отвъдното, после почистват гробовете им тук на земята, оставят им храна, напитки и хартиени пари, които изгарят, за да не им липсва нищо в другия свят, а накрая цялото семейство излиза сред природата. Младите играят, по-възрастните се разхождат и всички бързат да пуснат в небето своето хвърчило.
Цинминдзие е толкова важен за Китай, много древнокитайскипоети и художници са изработили много творби по празника. Известен китайски поет Ду Фу, живял по времето, когато управлявала династия Тан, описва сцена от този ден: „Ситен дъжд в Деня на чистата светлина ръми, по пътя хората сякаш са изгубили душите си. Попитали едно говедарче дали нейде наблизо има място да подслонят морни глави, а то ги упътило към селото на цъфналата кайсия".
Сред 10-те най-прочути творби на старото китайско изящно изкуство има една, която изкуствоведите в целия свят оценяват като уникална и безценна. Това е живописното платно „Край реката по време на празника Цинмин". Дълго е над пет метра и е широко едва 25 сантиметра. Представлява свитък, който се разгръща в хоризонтална посока. Той не се поврежда, докато той се разгръща. Специалистите го наричат „картина на нравите и обичаите".
Авторът му се казваДжан Дзъдуане бил придворен художник при династия Северен Сун(960г.—1127г., понеже столицата й се намирал в северен Китай).Пред любопитния поглед на зрителя оживява истинска панорама на живота в тогавашната имперската столица Биендзин (съвременен град Кайфън). Усещаш уличния шум, виждаш суетата на онова далечно време, когато да се разхождаш по градските улици никак не било популярно занимание. Без да искаш ставаш част от ритъма на един ден в живота на големия средновековен китайски град. Четката на майстора те вписва с калиграфска точност във великолепните и богати битови сцени. Художникът постига това благодарение на много прецизната структура на творбата си, която е разделил на три части – столичните покрайнини, градския център с неговия пазар и улици и крайречното оживление.
Освен значение за литературата и изкуството, този празник има важно значение и за китайската чаена култура. Смята се, че зелените чайове, които се събират преди Цинмин, са с доста по-високо качество и затова са и доста по-скъпи, имат много по-лек и фин, едва доловим аромат. А тази година цените на продуктите от зелен чай, особено ако е дошъл от плантациите в провинция Джъдзян в Източен Китай, се очаква рязко да скочат.
