Тибет, наричан още „покрива на света", е изпълнен с фантастичен чар. Там се намират „третият полюс" на света Еверест, най-високият дворец в света Потала, най-дългата ж.п. линия на Цинхай-тибетското плато, както и безбройни снежни планини, езера, степи и храмове. Величествената природа и специфичната култура, традициите и обичаите привличат туристи от цял свят.

Но високата надморска височина, която е над 4000м, недостигът на кислород и височинната болест спират ентусиазма на много хора, особено на кантонците, които живеят в район с много ниско надморско равнище.

През 2006г. наред с пускането в действие на най-дългата ж.п. линия в страната Гуандун-Тибет, все повече и повече кантонци желаят да реализират мечтата си – пътуване до Тибет!

Съпрузите Джоу Джъцян и Дзоу Гънин, са типични над 70 годишни кантонци. Още през 2008г. двамата планират да отидат в Тибет, успяват да привлекат още десетина свои приятели, но накрая само трима се записват към туристическата група за Тибет. Съпрузите са принудени да отменят пътуването. Тази година двамата решават да осъществят мечтата си.

Дзоу Гънин:

„Искам да отида в Тибет, за където не смеех да тръгна заради височинната болест. Това е голямо предизвикателство за мен. Ние сме най-възрастните в групата. Искаме да опитаме, защото едва ли ще имаме друга възможност."

Двамата съпрузи избират да пътуват с влак. Целят път от Гуанджоу до Лхаса е дълъг 4980 км, и трае три дни и две нощи. Началникът на влаковия екип Ма Син каза, че въпреки, че пътуването е по-дълго с влак, така по-лесно може да се привикне към височината, отколкото със самолет. Влакът преминава през Южен и Централен Китай, пресича Жълтото плато, равнините Цянтан наричани още „ничия земя.".. Пътниците не само се наслаждават на природата по пътя, но и имат повече време за свикване с климата в платото. Във влака за Тибет са разположени специални съоръжения, които правят пътуването по-безопасно.

Ма Син:

„Кислородната система автоматично предоставя кислород във вагона и помага на пътниците да преодолеят височинната болест. По уредбата съобщават на пътниците как да използват съоръженията във вагона, както и информация за платото."

От Гърму до Лхаса, средното надморско равнище е над 4000м.Това е мястото, където най-лесно може да се появи височинната болест. 79-годишният Джоу Джъцян ни каза, че след като влакът мине Си нинг повечето пътници започва да ги боли глава, трудно дишат и лицата им стават бледи, но по принцип няма нищо страшно. Ма Син добави, че когато пристигнат в този участък, служителите от влака започват да обръщат по-голямо внимание на здравословното състояние на пътниците.

„Нашите служители засилват проверката из вагоните, своевременно откриват пътниците, проявяващи симптоми на височинната болест и им предоставят помощ."

Фактически, високата надморска височина не е толкова страшна, по-важното е да се запази спокойствие на духа.Някои пътници непрекъснато гледат екрана, който показва промените на надморското равнище. Това се отразява отрицателно на пътниците и предразполага появата на височинната болест.