Известно е, че в Китай всяка година преминава под знака на някакво животно. Дванайсетте знака на китайския зодиак са: плъх, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Ако сте роден през 1985г., която бе на тигъра, това означава, че вашето зодиакално животно е тигър и то определя характера и съдбата ви. С всяка поредна година на тигъра идва и вашата „година на съдбата" (бънминниен). Според китайската традиция и обичаи, „годината на съдбата" е неблагоприятна и през нея може да имате неуспехи и трудности. Затова през тези години китайците носят червени дрехи и украшения, тъй като от древни времена се смята, че червеното е цветът на щастието, който предпазва от зло и бедствия.
Как са избрани 12-те знака на зодиака и защо са точно в този ред? Защо противниятплъх е първи и защо няма например котка? Китайците разказват следната легенда. Небесният император решил да избере 12 животни за знаци на зодиака. Свинята, плъхът, бика, коня, овцата и останалите тръгнали заедно за срещата с владетеля. Простодушният и честен волсе отправил към Небесния дворец най-рано и пристигнал първи, затова трябвало той да бъде в началото на зодиака. Но в решаващия момент ловкият плъх скочил върху гърба му и тъй като бил най-отгоре се оказал първи. По това време плъхът и котката били първи приятели. Преди да тръгнат за срещата с Небесния император всички животни спели заедно и плъхът и котката се разбрали, който стигне първи, да събуди другия. Плъхът обаче не изпълнил уговорката и на следващата сутрин се измъкнал тихомълком, оставяйки котката да спи. Когато котката станала и отишла в Небесния дворец, 12-те зодиакални знака вече били разпределени. Оттогава между котки и плъхове започнала непримирима вражда.
Етикет
В Китай е много популярна една забавна статуетка, наречена„Тритемаймунки". В неяеднатамаймунка е закрила с ръцеустата си, другата – ушите, а третата – очите. Казват, че тясимволизирапрочутата фраза на Конфуций: „Аконещо не е за казване, не гоказвайте; ако не е за слушане, не го слушайте; ако не е за гледане, не гогледайте". Товаозначава, че човектрябва да следваобщоприетитенорми на поведение или кактогинаричат на китайски просто ли.
В древен Китай лиобозначавалонравствените устои на обществото и социалнитенорми на поведение. Конфуций давадоста лаконично обяснение на това понятие: „Владетеляттрябва да бъдевладетел, а поданикът – поданик. Бащататрябва да бъдебаща, а синът – син". С него велиятучител се опитвал да обясни на хората, че за да живеят в хармониявсекитрябва да се придържакъмсъществуващитенорми и да не забравясоциалния си статус.
Днесдуматалиима три основни значения. Първото е „церемония", „обред",като например сватба или погребение. При провеждането на церемонии хората се придържаткъмопределени традиции. Второто значение на ли е „норми на поведение", например вежливост, уважение, скромност идруги, коитоизползваме за оценка на нравствения облик на човек. И третото значение нали е „подарък". В Китай иматакава поговорка: „Скъп е не подаръкът, скъписачувствата", коетопоказва, че и малък дар може да означава много, стига да е от сърце.
На пръвпогледкитайскоторазбиране за лиможе да излежда сложно, но всъщносттрябва да запомните само едно, а именно, че „този, който не отвръща на доброто с добро, нарушаваправилата на етикета". Аковиприемат с почести, аковиокажат внимание или виподнесатподарък, виесъщотрябва да отвърнетеподобаващо.
Танц на лъва
Виждали ли сте китайскиятанц на лъва (ушъ)? Много чужденци, станали свидетели на подобен спектакъл, се питат какво е толкова привлекателното в този свиреп звяр, че на него е посветен специален танц. В представите на китайците лъвът е силен, войнствен, цар на животните, който в същото време може да защити хората от нечисти сили и да им даде покой. Затова всяка година на Празника на фенерите (Юенсяо) и по време на други тържества танцът на лъва е неизменна част от веселбата. Лъвът в китайските танци съвсем не е страшен, дори напротив – пищната му украса го прави миловиден и забавен. Самият танц се изпълнява от двама души, единият от които играе главата на лъва, а другият – на тялото. Те се движат и подскачат в синхрон, играят с топка или няколко лъва се сражават за предмет под звуците на гонгове и барабани, дарявайки радост за окото и веселие.
Танцът на лъва е едно от най-емблематичните китайски народни изкуства, съчетаващо в себе си прийоми от бойните изкуства (ушу), танци, изпълнения на гонгове и барабани. Танцът на лъва има два основни стила – северен и южен. По формата си северният лъв е по-натуралистичен и прилича много на истинското животно, конструкцията на главата му е сравнително проста, а тялото е покрито със златисто жълта козина, движенията му са ловки, живи. Южният лъв се нарича ошесиншъ (пробуждащ се лъв) и има величествен, свиреп вид, по време на танца показва заплашителни движения. Преди самия танц обикновено се изпълнява церемония, наречена диендзин (отваряне на очите). На нея канят известен или уважаван човек, който поставя цинобърна точка в очите на лъва, вдъхвайки му символично живот. След това танцът може да започне.
Днес танцът на лъва е популярен не само в Китай, но и във всички страни, където живеят китайци.
Дом
Китайската дума дзя е нееднозначна – с нея хората говорят и за дома, и за семейството. В Китай разказват следната история. Пиян богаташ паднал пред вратата на вилата си. Един от охранителите му го вдигнал и му предложил да го откара у дома. Чувайки думата дзя(дом), пияният възкликнал: „У дома?! Къде виждаш дома ми?" Охранителят изпаднал в недоумение, посочил вилата и уточнил „Нали това е къщата Ви?", отново използвайки думата дзя. А богаташът отвърнал: „Това е само къщата ми, не е домът ми". От тази история се вижда, че за китайците дом е не просто къщата, в която живее човек, а истинското семейно огнище.
Семейството заема особено място в китайската култура. Конфуций смятал, че семейството, държавата и Поднебесната са еднакво важни и учел, че хармонията е възможна, само ако се съблюдава реда в семейството, ако се управлява добре държавата и съществува мир и хармония в Поднебесната. Тези слова на Учителя показват, че от семейното благополучие зависи процъфтяването на страната и в крайна сметка мира и спокойствието в света. В Китай винаги се е отделяло голямо значение на рода, затова почти всяко семейство има родословна книга (дзяпу), с помощта на която могат да се проследят кръвните връзки на десетки поколения. При съставянето на родословно дърво са установени строги правила за записване на поколенията (пайбей). Съгласно традицията част от имената на представителите на едно поколение трябва да съдържат един и същ йероглиф, който се записвал в родовата книга, при това и за бъдещите деца. Ето защо при избора на имена, китайците задължително се консултират с родовите книги. В същото време, по фамилията и иметое лесно да бъде определено към кой род и поколение принадлежи човек.
В продължение на хилядолетия голямото семейство, при което няколко поколения живеят заедно, споделяйки радости и тревоги, се е смятало в Китай за най-висша ценност. На празници, особено за Нова година, всеки китаец, независимо колко далеч от родния дом се намира, прави всичко възможно, за да се върне при семейството си. Общата снимка по време на новогодишна вечеря е сред най-щастливите мигове за всяко китайско семейство.
