Знаем, че държавите обикновено прекарват години в разработване на заявки за включване на обекти в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Те трябва да убедят комитета на организацията, че ще гарантират съхранението и поддръжката на тези обекти. В интерес на истината, ЮНЕСКО започва да насърчава страните от района да се обединят за кандидатурата на Пътя на коприната за световно наследство още през 90те години. Нищо конкретно не се случва чак до 2006 г тъй като се водят академични диспути относно това кой точно коридор/маршрут е най-представителният.

От 2006 година насам, Китай започва да работи заедно с централноазиатски държави по проект за включването на Пътя на коприната в световното наследство. През 2007 г. Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан подписват концептуален документ за заявката. Оттогава насам, проектът определя 50 потенциални коридори от Пътя на коприната. Впоследствие се спират на два от тях. Както знаем, Пътят на коприната е мрежа от търговски пътища свързващи Азия с Европа, чиято история може да проследим от 2 в. до 17 в.

Пътят на коприната има не само търговско, но и изключително важно макроикономическо и политическо значение. Той играе ролята на своеобразен културен мост между народите от двата континента. Маршрутът се простира на повече от 6400 км дължина, и както знаем дължи името си на търговията с китайска коприна, която започва по времето на династия Хан. Централноазиатските части на търговските маршрути се разширяват около 114 г. пр. Хр. , което до голяма степен се дължи на изследователските мисии на китайския имперски пратеник Джан Циен.Китайците всъщност са обръщали голямо внимание на сигурността на търговията и затова удължават Великата китайска стена за да гарантират защитата на търговския път.

Търговията по пътя на коприната е важен фактор в развитието на цивилизациите на Китай, Индия, Персия, Европа и Арабия, тя е била средство за обмен на информация и идеи; обмен между културите.

Наследството на древния път е оформило света, в който живеем днес – нашите езици, изкуство, наука и технологии и духовни вярвания. Чрез пътя на коприната например, четирите велики китайски открития са представени на света.

Участъкът, който е включен в наследството е дълъг около 5000 км. Състои се от 33 исторически обекта, разположени по маршрута му, 22 от тях се намират в Китай, 8 в Казахстан и 3 в Киргизстан. Сред обектите са дворци, пагоди, храмове, пещери, каменни пътища, както и руини на древни градове. Маршрутът на китайска територия преминава през провинциите Хънан, Шаанси, Гансу и Синдзян.

Получаването на статут на световно наследство означава големи промени за включените в списъка обекти. Те обикновено привличат туризъм, вътрешен и външен, а правителствата обръщат повече внимание и полагат повече грижи за поддържането им. Пътят на коприната в момента преживява възраждане в търговски и туристически аспект. Китай вероятно е най-активната страна в промоцирането на туризма по този древен маршрут. Миналата година например китайският град Дунхуан, в провинция Гансу бе домакин на шестата Международна конференция за туризма по Пътя на коприната, организирана от Световната организация по туризъм към ООН и Китайското държавно туристическо бюро. Срещата събра експерти, които обсъдиха създаването на устойчив туризъм по този маршрут и как да издигнат профила на древния път. През последните години, китайското правителство отпуска повече от 12 милиона долара ежегодно за съхраняването на обектите от пътя на коприната в района на Синдзян.

Една от инициативите, тясно обвързана с пътя на коприната, бе предложена от китайския председател Си Дзинпин по време на обиколката му в Централна Азия през 2013 г. Предложението на Китай за изграждане на „Икономически пояс - Път на коприната" въз основа на идеята за общото развитие и просперитет, има за цел по-доброто обвързване на азиатските и европейски пазари и всъщност ще обогати представата за Пътя на коприната с нов смисъл и от това ще се възползват всички хора по неговия маршрут. Концепцията за „Нов път на коприната" беше подкрепена от много от съседите на Китай.

Всъщност китайските медии съобщиха, че това е първият съвместен проект за сътрудничество между Китай и други страни в рамките на интеграцията на исторически паметници и обекти в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. През последните години, Китай се е прицелил в марката „световно наследство", от една страна заради способността й да стимулира туризма и от друга за придобиване на международен статус. Само през 2008 година, Китай настояваше за включването на повече от 30 кандидат-обекти в Световното наследство, за сравнение страната в момента разполага с 47 в списъка. Местни експерти казват, че причината за включването на Пътя на коприната в списъка е хората да не го забравят и опазят, защото това е път за обмен, за приятелство и насърчава културното развитие на човечеството.

Включването на Пътя на коприната за Китай определено е повод за национална гордост и успехът беше широко отразен. Той донесе слава на Китай, но и повече натиск и отговорности. Въпреки огромните постижения в съхраняването на културни си реликви, проблеми в Китай все още има.

За останалия свят, който се превръща във все по-глобализиран и интегриран в икономическо, финансово и културно отношение днес, една нова визия за Пътя на коприната се очертава, за ново сътрудничество и нови възможности.