Днес ще ви представя няколко популярни песни. Първата от тях е на хонконгския певец Лю Фан и се казва „Полумесец". В нея се пее:

В нощното небе сияе полумесец,

под него се извива мост,

край моста лъкатуши лодка.

Тя плава бавно.

В нея като деца бяхме аз и ти.

Надявам се песента да ви е харесала. Следващото изпълнение за днес се казва „Не плачи, приятелю" и е отново на Лю Фан. С нея той иска да вдъхне кураж за живот на тези, които са го загубили:

Ще отвориш ли прозорец, който да ти даде сили?

Виж, светът е като сън:

един плаче, друг се смее,

трети се чувства победен,

четвърти разбира, че го е споходила старостта.

А краят за всички е един и същ.

Има ли любов, която да не е наранявала?

Събрал съм толкова много думи, които искам да ти кажа.

От кое вино няма да мога да се събудя?

Коя болка няма да изчезне?

Но ако все гледаме назад, няма да можем да вървим напред.

В следващата песен се говори за любов и изпитанията, през които двама влюбени трябва да преминат, за да останат заедно. Името на песента е „Дълъг е пътят на любовта" и в нея се пее:

Пътят на любовта е дълъг,

но ние ще го извървим заедно.

Не се колебай!

Заедно сме!

Ще прекосим мъгливи планини,

ще оцелеем в морски бури,

само ако не се предаваме.

Ще си даваме кураж в трудностите,

ще споделяме радостите

и ще се любуваме на живота.

На пътя на любовта сме само ти и аз.

Последната песен, която ви предлагам да чуем днес е класика и се казва „Само ти си в ума ми". Изпълнява се от тайванската певица Дън Лидзюн, по-известна в чужбина като Тереза Дън. Тя е най-популярната певица в Китай през 90-те години, с нейните изпълнения са израснали поколения китайци, но за жалост умира млада. Музиката на песента е дело на японския композитор Такаши Мики. В нея се пее:

Къде щях да съм ако не те бях срещнала?

Какъв живот щях да имам?

Може би съвсем обикновен.

Не зная дали ще имам любов сладка като мед.

Нека времето тече.

Сега само ти си в ума ми.

Ценното в живота е да имаш любим.

Не ме е грижа дори да загубя живота си.

Затова, моля те, не ме карай да си тръгна.