Луо Бинуан (династия Тан)

Патенце, патенце, пате!

с очи към небето опънало шия ти пееш

и в бели пера пременено

ти плаваш в реката зелена,

а с плавници яркочервени

вълните прозрачни люлееш.

Пролетен сън —

не усетих зората.

Отвред —

чувам песен на птици.

Нощта донесе

шум на вятър и дъжд.

Цветчета окапаха

кой знае колко?

2)

Как съмна не сетих, унесен във пролетен сън:

чуруликаха вече отвсякъде птички навън.

А нощес вятър цвилеше дъжд трополеше, не знам

колко много цветчета окършиха преди да съмне.

3)

Сън пролетта ми изпрати:

Утрото чак не усетих.

Птича гълчава отвред

върна ме в светлия ден.

Вятър и дъжд тая нощ

с шум тишината смутиха

колко цветчета, не зная,

от дървесата сломиха…