от "Сън в алени покои"

Автор: Цао Сюецин

Земята е застелена със златни хризантеми,

зелените върби покриват склона,

над ручея Жуо'йе1 минава мостче,

пътечка криволичи към Тиентай2.

Сред камъните плиска бързей чист,

ухание долита от бамбуковия плет,

по върхове дървесни трепкат листи алени,

досущ като в картина са пръснати горите.

Повява ненадейно вятър есенен,

авлигите замлъкват в миг без песен,

отдава топлината си денят,

щурците проговарят в тишината...

Отправиш взор далеч на югоизток —

тук-там до планината къщи сгушени;

очи зарееш на северозапад —

край водна шир три павилиона зърваш.

Слухът долавя флейти и свирели —

незнайно чувство, дух неназовим.

В леса шумят копринени одежди —

вълшебството изпълват с двоен чар...