По борови клонки

капчици росни блещукат кристално —

сякаш пагода в зелено лакирана

е посребрена от горе до долу с камбанки

Тополата

Изгубих една от ръцете си,

но отворих око вместо нея.

На мръкване

Бесният северен вятър

отвя надалече човешките дири неясни;

Потъна зад хребета слънцето,

светът е подобен на силует великански.

без заглавие

Белите облаци — снежни в небето са хребети.

Сводът лазурен — безбрежно небесно море.

Слънцето е на небесните зъбери лавата,

а пък градушката — въглища от небесата.

Звездният рой — градове из небесната шир,

а пък кометите са колесници небесни.

Всички неща на небето единствено могат

да съзерцават с далечни очи едни други, затуй

небето е родният край на човешките блянове.

Моят блян

Аз бленувам

и блянът ми все се разбива

и блянът ми вечно прощава свойто крушение,

ала никога бляна ми то не изпуска из нокти.

© 2013 — Превод от китайски език, Петко Тодоров Хинов