Народни песни на китайските етноси Драги слушатели, радвам се че отново сме заедно в рубриката „Китайска музика". Аз съм вашият приятел Хоу Игуан. В днешната ни среща ще ви представя още няколко народни песни от различните китайски етноси. Много от тези хора живеят в по-изостаналите краища на Китай и се препитават със земеделие и скотовъдство. Освен това обаче, те обичат да пея и го правят не само по време на празници, но и докато се трудят.

Първата песен е представител на жанра на „летящите песни". Това са характерни песни на народността мяо. Те са обикновено весели, изразявайки радостта и любовта на мяоските хора към живота. Нека сега чуем една такава „летяща песен".

„Ариран" е най-известната корейска песен, така е и за корейците, които живеят в Североизточен Китай. „Ариран" е красива и чувствена песен за родния край. Нека да я чуем.

В северозападната част на провинция Гансу живеят представители на един етнос, който носи интересното име „жълти уйгури". Те водят номадски начин на живот, и дори жените им могат да опъват палатки. Докато се трудят над временните си жилища, те разбира се пеят. Нека чуем една тяхна песен, чийто ритъм следва работата им.

Следващата песен е от етноса ну, който носи името на едноименната река в провинциите Юннан и Съчуан, където живее. Песента се нарича „Река Ну през юни" и разказва за красотата на този извор на живот през лятото.

Сега ви предлагам да чуем една казахска песен. По време на празници казахите обичат да се събират заедно, да пеят и танцуват. Името на песента – „Да се веселим заедно", описва точно тази атмосфера. Почувствайте я и вие!

Последната песен е от етноса наси, който живее в провинция Юннан. Тя също е весела и се изпълнява по време на празници. Най-популярният танц на наси се играе заедно и напомня малко на българското хоро. Името на песента и танца е „Алили". Нека сега чуем изпълнението й.

Това, скъпи приятели, бе всичко за днес. Аз бях Хоу Игуан. Благодаря за вниманието и до следващата седмица.