Улицата Баркхор се намира в старата част на гр. Лхаса, като и се нарича улица Баодзяо. Дължината й е повече от километър. Улицата има над 1300-годишна история. Тя е павирана с камъни. Улицата не е широка, но тук се събират най-много туристи в Лхаса.

Уличните търговци на улицата са повече от хиляда. В магазините се продават различни тибетски дрехи, тибетски ножове, религиозни съдове, стоки от Индия и Непал. Някои от магазините са открити от мюсюлмански и непалски емигранти, настанали се в Лхаса преди много години, като магазина Сиаму Капу например. Той се намира в Северната улица Баркхор. Пред него има три белега от различни периоди, които разкриват историята на магазина. След като влязат в магазина, туристите могат да видят чернобяла снимка на мъж с национални дрехи от Западна Азия и бяла шапка. Собственикът на магазина Ратна разказва, че снимката е на дядо му, който започнал да търгува в Тибет още през миналия век:

„Името на дядо ми е Сиаму Капу. Когато той пристигнал в Тибет, местните жители не можели да запомнят името му, затова те го нарекли Сиаму Капу, което означава бяла шапка, тъй като дядо ми носел бяла шапка и се обличал с бели дрехи. От тук идва и името на магазина."

Сиаму Капу е представителен магазин, открит от непалски емигранти. Това станало преди повече от 70 години. Тук се продават метални будистки статуи и имитации на древни занаяти от различни периоди. Стоките са правени в Непал.

Освен Сиаму Капу, туристите много често посещават известната кръчма Макие Ами. Тя се намира в югоизточната част на улицата. На тибетски език, Макие Ами означава свещена майка или момиче. Собственикът на кръчмата Тсеринг Уангцинг каза, че името на кръчмата има връзка с народните приказки. Говори се, че преди 300 години, тибетският сановник Далай Лама VІ Тсангянг Гуатсу много пъти посещавал улиците и кръчмите в Лхаса, за да открие богинята Думу:

„Когато Тсангянг Гиатсу влязъл в кръчмата, той забелязал едно красиво момиче. То било толкова красиво, че Тсангянг Гиатсу решил, че тя е богинята. Но момичето изчезнало. Тсангянг Гиатсу дошъл втори и трети път, но момичето не се появило повече."

На стените на кръчмата има рисунки, снимки и занаятчийски предмети. Тук има и книги на английски и китайски. Клиентите могат да ги четат, да слушат тибетската музика и да опитат западна храна.

Улицата Баркхор е най-шумната улица тук. На улицата има много магазини, където се продават предмети на тибетските занаяти. Най-известният занаят е Тангкар. Тибетската рисунка Тангкар е специалния начин за рисуване характерен за тибетската култура. Най-известният магазин за продажба на Тангкар се нарича Сюеиу. Туристи от САЩ, Япония, Сингапур, Германия и Непал поръчват и купуват Тангкари от магазина. Най-интересно е, че в този магазин туристите могат да се научат да рисуват Тангкар. Ан Мейхуа от Нова Зеландия учи в Пекинския университет. Тя добре говори тибетски и китайски език. Тя каза:

„Всички култури са интересни и различни. Но всъщност, характерът им е еднакъв."

В 9 часа всяка сутрин, туристите, дошли тук от цял свят се събират в уличката Баркхор, за да пазаруват и опитат местните специалитети. Тук е много шумно и интересно. Собственикът на кръчмата Макеи Ами Тсеринг Уангцинг каза:

„На улицата Баркхор се събират туристите от различни места. Те могат да усетят тибетската култура, както и да се почувстват като в родните си краища."