Прочутият арт директор и дизайнер на костюми Тим Ип си е мислел навремето, че иска промяна на кариерата. За щастие, талантливият артист успява да удържи фронта и днес ни разказва историята си. Мълчаливата муза и другар на Тим Ип е фантасмагорично момиче на 17. През Тайпе, Пекин и Шанхай, той постоянно е с нея зад волана в колата си, или пък докато яде в ресторант или си пийва в някой бар. Тя се облича стилно, но е скромна и с нищо не разкрива необикновената си идентичност. Нейното име е Лили, и тя е кукла. Подобно на филмовите звезди, известният дизайнер на костюми използва нейното познато лице – лице с което хората са свикнали и привързани към. През 2008 г, Ип получава покана от музеят Today за модерни изкуства. Лили е една от първите скулптури, които Ип използва да експериментира с музикалността на човешкото тяло. Той е обсебен с това, тъй като фен на европейската класическа скулптура. В началото куклата е гола и без коса със замислено изражение. Без му мисли много, Ип започва да развежда куклата на различни места, поставя я в различни ситуации и я облича различно, след което й прави безброй снимки. Чрез изложбата в пекинската галерия Трите сенки, Ип вярва, че вдъхновяващата обикновеност на Лили ще накара зрителите да се замислят. „Ако се вгледате в нея за повече от една минута, общуването ще започне. Тя ще вина накара да си спомните много неща", обяснява Тим. Тази творба изведнъж разкрива сложността на човека, ето защо е силна, допълва той.

Въпреки, че през последните няколко години се отдалечава от арт режисурата, Ип определено не е забравил за нея. Той се приема повече като фотограф отколкото като арт директор. Започва да снима филмови звезди още когато е студент по фотография в Хонконгския политехнически университет. Рисуването е друга негова сила. В края на 80те години, негови отличили се творби на конкурс за художници привличат вниманието на филмовия режисьор Цуей Харк. Ип е избран за арт директор на филма „За по-добро бъдеще 3" /1989/ и помага за превръщането на облечения в тренчкот романтичен стрелец в един от най-класическите и обичани образи на Чоу Юнфат в историята. От там нататък, кариерата му потръгва гладко. Името му се появява в продукции като „Руж" на Стенли Куан и „Пълнолуние в Ню Йорк". Тим също отива в Тайван, който той описва като повратна точка в живота му, за да експериментира с традиционната китайска култура като работи с авангардни сценични артисти. В Тайван, той получава първата си голяма награда за арт дизайн от филмовите награди Златен кон за филма „Изкушението на един монах" /1993/, в който смело обръсва косата и веждите на актрисата Джоан Чен. Дори след акумулирания престиж във филмовия жанр, той остава беден артист объркан за бъдещето си. Говори се, че е помолил веднъж Цуей Харк да му помогне да промени кариерата си. Тогава, когато Анг Лий го кани да участва в „Тигър и дракон" последван от Оскар, Тим Ип е радостно изненадан и описва преживяването просто като „супер яко". Скоро след това Ип се фокусира върху работата си на континентален Китай с големи имена като Фън Сяоган и Джон Ву във високобюджетни продукции като „Банкетът" и „Червената скала". Той работи и като дизайнер на костюмите и арт директор с режисьора Ли Шаодун в три много популярни телевизионни драми. Чрез тях, Ип успява да се превърне в „майстор на древните костюми" в сърцата на милиони и неговата така наречена естетика на новия Ориент.

Днес студиото на Ип в покрайнините на Пекин, се е превърнало в една креативна лаборатория и спокойно кътче, където артистът се потапя в своето изкуство. От елементи за декори в стила на династия Тан до мъжки шапки от периода на 20те години от Шанхай, всичко това задвижва творческата сила на Тим. В офисът му обаче, на дивана до неговото бюро, компания неизменно му прави безмълвния другар, куклата Доли. Кураторът на изложбата му Майкъл Холборн казва, че присъствието на куклата той вижда като знак за самотата в работата на Тим в Пекин. „За да си върши работата добре, той трябва да се откаже от част от себе си. Лили до известна степен е продукт на нуждата му да възвърне това, което е загубил." коментира Холборн.

Тим Ип е известен също със своето упорство. Например, по време на снимките на „Тигър и дракон" той настоява един от прозорците да е затворен заради прашния въздух в Пекин, докато екшън режисьорите и операторите настояват да остане отворен, тъй като героят трябва да прелети през прозореца. В подобни случаи, Ип е щастлив ако режисьорите последват съвета му, което обикновено не се случва. Освен това, той понякога влиза в конфликт не само с режисьорите. Неговият нетрадиционен дизайн на костюмите в римейка на „Сън в червените покои", въпреки че е базиран на подробно проучване, го превръща в мишена на критиците. „Хората те виждат по ортодоксален начин. Те виждат твоя интересен образ, не в истинската му същност. Дори и понякога да го харесват, просто не те разбират", отговаря Ип. Ето защо, той никога не се отказва от фотографията и други форми на изкуството. Въпреки, че обслужват по-малка публика, за него те са по-цялостни и свободни методи за себеизразяване.

В преследване на себеизразяването, той изминава още по-дълъг път. Визуалният артист, който казва, че никога не е вярвал на думите, е решил да пише на тема, чрез която според него може да изрази напълно себе си, и това е философията. „Връзките", втората му книга излязла през август, изследва значението на традиционната китайска естетика и влиянието на западната върху нея. „Когато започнах да се занимавам с модерно изкуство и писане на книги, почувствах, че хората наистина започнаха да ме харесват, хора с които мога да комуникирам. Не искам комерсиални фактори да застават между мен и моята публика. Искам постепенно да открия себе си", казва той.