За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
Избрани стихове и песни от „Сън в алени покои" от Цао Сюецин (1724—1764)
2013-08-19 17:46:16 cri

Споделени мисли от преводача

Предлагам на читателите още някои преведени стихотворения от „Сън в алени покои". Самият език на романа е богат и многостилен, някъде той напомня за поезия в проза, някъде прозата се слива с поезията, другаде това е живият, непосредствен разговорен език на времето на Цао Сюецин — някъде е древен, другаде е съвсем близък до съвременния китайски език, някъде е книжовен, другаде е изпъстрен с диалектни думи и изрази. Някъде тече бърз като планински ручей, другаде е муден като пълноводна река, изпълнен е с описания на реалии и предмети, за които българският език няма съответствия. Действително, в историята на китайската словесност този роман е едно от неповторимите и велики постижения и в известен смисъл — той е енциклопедичен и обобщителен поглед назад към цялата китайска култура и литература. Навярно на това се дължи и уникалната му слава на "най-великото постижение на китайската словесност".

* * *

Дали ще победи или загуби

в игра на шах - кой би могъл да знае?

Тамянът се стопи, изпит е чаят,

ала не е известен още краят.

Щом дириш знамения верни

за златен век или нещастие,

то потърси човек с душа умерена

и поглед безпристрастен.

* * *

И след смъртта ръцете се протягат

към купищата струпано имане.

Пред тебе пътят свърши ли, едва

тогава взор обръщаш с разкаяние.

* * *

Живеещите вътре се обкичват с перли,

по-бляскави от слънцето и месеца;

пред залите се мяркат във одежди,

по-ярки и от заника сред облаци

(Песен, описваща Лин Дай'ю)

Две вежди като лък извити и леки като дим,

сключени, ала не смръщени;

две пълни със стаени чувства хубави очи

усмихнати, ала не весели;

в държанието — скръб, която вее

и от трапчинките на бузите,

а красотата ѝ по-горестно сияе

от болестта, орисана за цял живот

* * *

На светските неща за да постигнеш дълбините

е нужна ученост всестранна;

в човешките дела за да прозреш и да проникнеш

ти трябва мъдростта книжовна.

* * *

Нежният хлад прогонва съня — на студената пролет той дъх е.

Сладко ухание пълни гръдта — ароматното вино тъй дъха.

* * *

Стопи се пролетният сън, след облаците се разсея

Цветята отлетяха с бързея на времето.

Девойки и момци, в словата ми вникнете:

в печал напразна времето си не губете!

(Ода за феята Дзинхуан)

Крайречния върбак напуснала едва

тя тутакси изниква изсред буйните цветя

щом само тръгне — сепнати

замлъкват в двора птиците

а наближи ли — първо сянката ѝ

ти зърваш на верандата,

вълшебните ръкави се развяват, ех! —

долавяш аромата гъст на мускус, орхидея,

одеждата от лотоси аха-аха да трепне

и вече чуваш перлен звън от нея.

Раздиплен цвят на праскова — усмивката с трапчинки,

а облаци надиплени — косите черно-синкави.

устата ѝ открехнати — пропукана череша,

а зъбите ѝ — нарови зърна с преливащ аромат.

снагата ѝ тъй стройна е, тъй кръшно се извива —

снежинки сякаш с вятъра неведом танц извиват.

Как перлите сияят, изумрудът как се смее,

челото в бледожълто украсено цяло грее.

сред пъстрите цветя тя се явява-чезне,

намръщена е хубава, засмяна пък е прелестна;

по езерото носи се тъй леко, толкоз плавно,

че сякаш ту лети, ту се издига бавно.

А веждите прекрасни са ту весели, ту сключени —

да заговорят искат, но… устата са заключени.

Пристъпва ситно-ситно, поспре се, после пак

със лотосови стъпки1 да литне иска сякаш.

На кожата ѝ кой не ще завиди —

като прозирен лед, като нефрит отлят!

По дрехата ѝ кой не ще въздъхне —

извезана изкусно, ѝскри пръска като злато!

Лика ѝ светъл кой не би възлюбил —

от аромат създаден, изваян от яспѝс!

Осанката ѝ кой не би възхвалил —

танцуващ феникс, дракон зареян в полет.

Как да опиша белотата ѝ изящна? —

разцъфнал сливов клон, пробил снега напролет.

Как да изкажа чистотата ѝ девича? —

самотна хризантема в скреж есенен повита.

А тихостта ѝ как да нарисувам? —

самотен бор израснал в клисура недостъпна.

Как да изобразя сияйната ѝ хубост? —

Зари вечерни греят в бистри езерни води.

А грацията как да влея в слово? —

Дракон спокойно скитащ край дремещи блата.

Как с думи да извая духовния ѝ лик? —

Над хладната река сияе лунният светлик.

Със свойта красота тя би засрамила Сиши,

накарала би Уанцян огледалата да строши.

О, чудо неизказано!

Къде ли е родена и отде ли е дошла?

О, истината казвам:

На нея няма равна сред Нефритовото езеро,

дори в Двореца пурпурен единствена е тя!

Коя ще да е тая толкоз дивна красота?!

1 Лотосови стъпки, поетична алюзия за походката на красива жена: плавни, ситни, грациозни, очарователни стъпки.

* * *

Земята е груба, небето — високо, но страстите древни, уви,

и до днес безконечно се мятат!

Заслепени мъже и жени оскърбени, жалея ви, как ще изплатите

дълга на луната и вятъра?1

1 Първоначално „луна и вятър" е означавало прекрасен нощен пейзаж, постепенно изразът придобил смисъла на любовни отношения между мъж и жена. Според китайските тълкуватели „дълг на луната и вятъра" са скърбите, които човек си навлича, когато влезе в такива отношения.

________________________

Стихотворенията по-долу са малка част от стиховете и песните от глава пета на „Сън в алени покои" — само в тази глава има 37 стихотворения, които поетично загатват за бъдещата участ на главните действащи лица в романа.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Цинуън)

Трудно можеш да зърнеш луна яснолика,

а най-ярките облаци най-бързо отлитат1.

От небе по-възвишено беше сърцето ѝ,

ала тялом слугиня презряна тя бе.

С лик чаровен, с ум пъргав и смел

тя човешката завист разпали.

Набедена лъжовно, без време

тя напусна света. Да я жали

безполезно остана навеки

господарят ѝ мекосърдечен.

1 Стихотворението е поетическо обобщение на живота на Цинуън, една от прислужничките на Бао'ю. Цинуън в превод означава Пъстроцветен Облак.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Сянлин — Инлиен)

Като лотосов корен и лилиев цвет

ароматна

но животът ѝ — рана до рана — отнет

безвъзвратно:

тя самотен бе стрък — израсъл

в две чужди места,

ще се върне душата ухайна в дома си

едва след смъртта.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Лин Дай'ю и Сюе Баочай)

С въздишки аз ще я възпея

с жената мъдра на Яндзъ1,

За жал достойна е, макар че

кат' Дао'юн блестяща бе2.

С нефрит покритият ѝ пояс

виси самотно сред леса

а в пряспа снежна е погребана

Иглата златна за коса.

1 Образът на жената на Лъ Яндзъ е взет от книгата на Лиу Сян „Сказания за достопаметни жени", където се разказва, че когато Лъ Яндзъ отишъл в далечни от дома си земи да учи, той един ден бил надвит от тъга по дома и само след година се завърнал. Тогава жена му взела нож и прерязала изтъканото от нея върху стана, с което му дала да разбере колко недостойно е да прекъсне делото си посредата. Намекът е за добродетелите, които обладава достойната съпруга — в случая Сюе Баочай.

2 Сие Дао'юн е девойка с възвишен ум и душевни дарования, живяла в годините на дин. Дзин (265-419) разказва се за нея, че един ден, когато падал тежък сняг, чичо й Сие Ан погледнал през прозореца и рекъл в стих: „Лети и кръжи белият сняг, на какво ще го оприличите?" По-големият брат на Дао'юн, Сие Лан, се обадил: „Сол разпиляна туй ще да е!" а Дао'юн казала: „На пух върбов подобен, от вятъра развят лети". Като чул това, Сие Ан се възхитил. Намекът е за талантливата Лин Дай'ю.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Дзя Юенчун)

Едва на двадесет лета

тя вкусила добро и зло е.

Цъфтящи нарове пламтят

нейде край царските покои.

Три пролети не ще достигнат

на Първа пролет ориста1

Заек и Тигър щом се стигнат

тя сън дълбок ще спи в пръстта2.

1 Три пролети, намек за трите сестри на Юанчун (Първа пролет), в чиито имена се съдържа йероглифът „пролет" и които не ще се радват на същото благоденствие като нея.

2 Намек за времето (срещата на звездите Заек и Тигър, според други тълкуватели – стълкновение на придворни партии), когато Юанчун ще умре.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Дзя Танчун)

С воля възвишена, с ум надарена

изворно чист беше тя,

ала за жалост беше родена,

в дни на залязваща слава.

Цинмин1 е вече! В плач по реката

с поглед прощален тя плава;

източен вятър от далечината

сън ѝ донася за родния край.

1 Цинмин, традиционен китайски празник за възпоменание на покойните прародители. Макар някои да го сравняват с нашата Задушница, ала сравнението е неправилно поради коренните разлики между християнското и старото китайско разбиране за задгробното състояние на душите на покойниците. Английският превод на Цинмин е „ден за чистене на гробниците".

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Шъ Сян'юн)

Богатство, слава — мигар те

сърцето ще спасят от рани?

Невръстна още — от дете

тя без родители остана.

Печално слънцето занича

в очите с блясъци последни;

водите на Сяндзян изтичат

на Чу след облаците бледни1.

1 Сяндзян – реката Сян и „облаците" (юн) заедно образуват името Сянюн. Същевременно край Сяндзян е мястото, където двете принцеси Ъ'хуан и Ню'ин оплаквали Шун (добродетелен император от древността, вж. първия разказ в „Сказания за достопаметни жени"); ведно с отлитащите облаци на Чу, тези стихове съдържат алюзия за кратковременността на съпружеското щастие.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Мяо'ю)

Тя жадна бе за чистота,

но бе ли чиста, кой ще каже?

Тя бягаше от суетата,

ала избяга ли? (Едва ли.)

Как жалко: чиста като мрамор

и благородна като злато

накрая, паднала от храма

потъна всред вонящо блато.

(Стихотворение, загатващо за съдбата на Дзя Инчун)

И от вълка джуншански по-

неблагодарен се оказа той1 —

желаното едва получил,

превърна се във бясно куче.

В покои златни тя бе цвят,

най-нежна вейка от върба,

година само — и мечтата

отне нерадата съдба2.

1 В „Предание за вълка от Джуншан" (Ма Джунси, дин. Мин) се разказва как някой си Дун Гуо спасил вълк от неминуема смърт. Когато обаче опасността преминала, вълкът се обърнал срещу благодетеля си и го разкъсал. Намек за съпруга на Инчун, Сун Шаодзу (чието фамилно име е скрито в първите два йероглифа на първия стих).

2 Оригиналният израз е „сънят, свършил преди просото да се свари": Лу Шън срещнал даоиста Лю Уън в едно ханче в град Хандан и взел да се оплаква от бедността и тежкия си живот. Тогава Уън извадил от торбата си възглавница и му я дал; възглавницата го омаяла и Шън заспал, в съня си той се видял богат и честит. Уви, след като се събудил, оказало се, че дори просото, което готвел гостилничарят, още не се е сварило напълно. („Записки от възглавницата" от Шън Дзидзи, дин. Тан)

___________________________

© 2012—2013. Превод от старокитайски и обяснителни бележки, Петко Т. Хинов.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China