20130814mg.m4a |
За западните заглавия отпечатани на английски също има ниша. Написаната от Уолтър Айсъксън биография на Стийв Джобс се продава в над 50 хиляди копия в Китай. Според издателство Пингвин Китай, най-продаваната им книга за 2011 е „1984" на Джордж Оруел. Това е показателно за желанието на местните за вдъхновяващо творчество и висококачествена западна литература. Откакто китайският писател Мо Йен спечели нобелова награда за литература през 2012 г, западните издатели и читатели се интересуват все повече от китайска литература. Издателство Пингвин Китай неотдавна публикува английския превод на популярните китайски романи „Дневникът на един чиновник" на Ван Сяофан и „Момичета от Севера" на Чън Къи.
През 2012 г, Лондонският панаир на книгата покани 21 китайски писатели. AmazonCrossing, нова платформа на Amazon.com, публикува в началото на тази година първия си китайски роман преведен на английски език. Въпреки това, ръстът и популярността на китайската белетристика извън Китай все още се намира в начален стадий. Американските читатели не показват огромен апетит към чуждестранната литература. През 2012 г, издателите в САЩ закупуват правата на 453 чуждестранни заглавия, около 3% от общия брой издания в САЩ. Само 16 от тези книги са отпечатани първо на китайски. През годините, малко китайски книги са успели да се доберат до списъка с международни бестселъри. Пример са двамата автори Аделин Йен и Джун Чан, които живеят на Запад и пишат за болезнените си спомени за Китай в стил, който е описван като „белязана литература". Западните читатели очевидно харесват този вид китайска белетристика, написана в първо лице и фокусираща се върху разказа за борбата. Неотдавна, романът на писателя Уей Хуей „Shanghai Baby", описващ живота на поколението на 90те в Шанхай, привлече интереса на публиката в чужбина. Един успех, който отчасти се дължи на забраната на романа в Китай. Западните издания рекламираха широко статуса на книгата в родината му.
Бавният старт на китайската белетристика на западните пазари се дължи отчасти на разликата в перспективата и фокуса на китайските писатели. Дънкан Джепсън, един от основателите на журнала Asia Literary Review, е на мнение, че романът на Уан Шуо „Преследване на тръпката" не успява да пробие на Запад, заради криволичещия стил на автора, и липсата на фокус върху индивидуалните образи. Западните читатели предпочитат по-специфична перспектива, и линейни разкази. Западната литература често приема за даденост погледа на читателя към значението на личната свобода. Най-известните китайски романи са написани в стил, който е отражение на значителната разлика в начина по който китайската култура гледа на разказвачеството, личния разказ и ролята на индивида. За много западни читатели, тази разлика трудно би могла да се преодолее. Книгите за Китай, написани от западна перспектива, т.в. английски писатели за английско-говоряща аудитория, са неизменно попупярни през последното десетилетие. Но фокусът върху западните виждания за Китай е ограничен, казва Джепсън. Няколко издателски компании и издания правят всичко по силите си да превеждат най-доброто, което китайската литература има да предложи. Пингвин Китай е публикува около четири китайски заглавия в английски превод всяка година от основаването си през 2005 г насам.