Тао Йе, художественият директор на танцов театър „Тао", най-накрая сяда и пали цигара. След няколко часа танци на сцената, потънал в пот, той сяда на пода, готов за почивка след изморителната тренировка в горещия летен ден. 28-годишният хореограф репетира новите си творби, наречени 2 и 4, част от представлението, които ще се качи на сцената на Националния център за сценични изкуства. Най-голямото предизвикателство за него е, че творбите му за правят първия си дебют в родната страна Китай. Петгодишният театър „Тао" е известен с неконвенционалните си творби и пътува по целия свят от създаването си насам. Въпреки признанието в чужбина, Тао казва, че не е сигурен как ще реагира местната публика. „Не сме създали връзка с публиката в Китай", казва той. „Предполагам, че резултатът може и да не е добър, тъй като нашите изпълнения се сблъскват с конвенционалната естетика", добавя той. Въпреки, броят на китайците гледащи модерни танци се увеличават бързо през последните години, Тао не счита, че те не са готови все още да приемат с отворени сърца този стил. „За нас, представленията в Националния център ще бъдат един тест, с който да разберем как публиката ще реагира и колко напреднали са модерните танци в страната." казва Тао.

Считан за един от най-прогресивните съвременни хореографи от Китай, Тао иска да разкрие себе си чрез движенията и създаде собствени правила в танца. Двете му творби 2 и 4, създадени преди няколко години и поставяни на сцена стотици пъти по целия свят са наречени така тъй като той предпочита да не щампова творбите си с определени имена и кратки думи. Езикът може да ограничи въображението, казва Тао. Дуетът, озаглавен просто „2", е създаден през 2005 г. В него Тао си партнира с хореографа Дуан Ни. Отнема им цяла една година да усъвършенстват шоуто. За Тао, изкуството е нещо много лично и единственият начин да създаде точното движение е да послуша сърцето си. Същата философия е приложена и във втората творба „4", която създава за театъра. В началото иска да покаже техниките на танцовия театър, в който тогава има само четири члена. В процеса обаче, добавя нови идеи в творбата и танцът на квартета се превръща в индивидуален дисплей на езика на тялото. Пекинският фолк пънк музикант Сяо Хъ написва музиката за представленията, една колаборация която Тао описва като болезнена и вдъхновяваща в същото време. „Живеехме заедно в продължение на два месеца за работата върху проекта. Той е много емоционален и се заключваше в банята да композира. Точно когато си мислех вече, че съм избрал погрешния човек за работата, той създаде великолепна музика в последния момент. Поглеждайки назад, това ми се струва като чудо", описва преживяването си Тао.

Когато смесихме музиката и хореографията, усещането бе сякаш създадохме дете с гени на двамата, казва Тао. Двете представления са поставяни на сцена често в чужбина, в това число прочути места като Центъра Линкълн в Ню Йорк и Операта в Сидни. В. „Ню Йорк таймс" ги описва като „великолепни", а Файненшъл Таймс ги нарича „природна стихия". Тао казва, че много хора в Китай се оплакват, че модерните танци са твърде абстрактни и неразбираеми. Защо тогава се опитвате да ги разберете, пита той. „Танцът е роден от емоцията в даден момент. Няма как да го разберете защото вие не сте аз. Просто го чувствате по свой собствен начин. Ако сте усетили нещо, то вие се превръщате в част от танца", обяснява той.

Роденият в град Чунцин хореограф осъзнава страстта си към танца на 12 годишна възраст и по-късно изучава китайски класически и народни танци в танцовото училище на града. Работил е с танцов театър „Дзин Син" и Пекинската компания за модерни танци преди да открие собствен театър през 2008 г. Първото шоу на театъра е в галерия в Нанлуогуся, един хутунг в центъра на Пекин.В началото има само двама танцьори Дуан Ни и Уан Хао. Парите са една от най-големите въпросителни през този период. Той прекарва 5 до 6 часа само в път между Пекин и град Джуоджоу, където наема евтино студио. Днес с шестте танцьори в театъра, Тао казва, че прекарва най-добрите дни от живота си. В неговото студио, чиито стени са боядисани в червено и черно, няма огледала, тъй като иска таньорите му да почувстват телата си отвътре. „За да създадеш добра творба, трябва да преживееш самотата, глада и безсънните нощи. Но аз съм ок с това. Задачата е да сътвориш нещо добро от сърцето.", казва той. „Едновременно сме нервни и развълнувани от китайската премиера, споделя Алисън Фрийдман, основател и директор на компанията за арт мениджмънт Ping Pong Productions, която е мениджър и продуцент на театъра на Тао. „Били сме на много места по света и не се притеснявам тъй като без значение как реагират публиката и критиците, зная че ще уважат представлението. Но Китай е една голяма въпросителна.", казва Алисън. Тя помага на Тао да уреди китайската премиера в Националния център за сценични изкуства пред две години и според нея е нелепо театърът да е нямал представление до сега в страната. Без значение от резултата, това е само началото, казва тя. Въпреки, че сцената за модерни танци в Китай се разраства, все още не е достигнала разцвета си, според нея. Публиката се нуждае от повече разнообразие. Те търсят нещо ново и различно, и не просто от любопитство.