За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
"Къде са ми детските книжки?"
2013-08-04 18:27:07 cri

     За всички китайци, прекарали детските си години в периода от 60-70-те години на миналия век съкровен спомен от детството са популярните по онова време книжки с комикси. Разбира се не става дума за лъскавите, гланцирани списания от рода на Мики Маус, Батман или Спайдермен, които днес затрупват сергии и книжарници. Книжките за деца са най-често изработени от груба хартия и понякога са с черно-бели илюстрации. Много от тях са адаптирани по някой от четирите китайски класики-„Пътешествие на Запад", „Трите царства", „Сън в червените покои", „Изгнаниците от тресавището" (наричан още „Героите на водната шир") или са съкратени версии на други китайски романи. Има и книжки, чието съдържание са забавни истории за войни и битки, базирано на древни митове или измислици, плод на богата фантазия. По онова време те са едно от малкото налични четива за деца освен учебните помагала и биват наричани „книжки за малчугани". Те са желани, но и трудно достъпни. Главната причина е тяхната цена.

Най-често един от класическите романи бива накратко преразказан в около 40-50 малки книжки, всяка от които по около 200 стр. Цената на по-евтините е 7-8 фъна (1 фън е 1/100 от юана), а на по-скъпите малко повече от 1 дзяо (1 дзяо, наричано разговорно мао е равно на 100 фъна, а 10 на 1 юан). Днес само в някои супермаркети в Китай се случва да върнат ресто във фънове и за съжаление тази парична единица изглежда е вече на изчезване. Смешната сума от 1 мао е цяло състояние за онези времена и особено за родителите, живеещи по селата. Така, че някои от запалените по комиксите деца сами намирали начин да припечелят нужните фънове. Един от тях бил да заделят от дребните пари, с които са се сдобили по време на китайската Нова година. Подобно на левчетата, които получават децата по време на сурвакането, китайските родители давали по един- два фъна на децата. Разбира се те не стигали дори за една книжка ето защо някои по-предвидливи деца, тръгвали да обикалят лели, чичовци и други роднини дори и това да означавало да вървят 5-6 км., докато стигнат до домовете им. Те ги поздравявали според традицията с настъпването на Новата година и грижливо събирали дребните. Друг начин за закупуване на безценните книжки бил „пестенето от закуски". Често по време на празници, организирани от училището като например „Спортен полуден", родителите давали някоя стотинка, с която детето да си купи нещо дребно като фъстъчки например. Но любителите на комикси ги заделяли за деня, когато ще имат достатъчно, за да си купят книжка. И не на последно място ефективен начин за „трупане" на средства бил събирането на отпадъци за преработка. На определени сергии дадени продукти като например пет използвани туби от паста за зъби и 4 стъклени инфузионни бутилки можело да бъдат разменени за цяла 1 книжка.

Желанието на децата да се сдобият по-скоро с мечтания комикс било заменяно от стремеж по-бързо да прочетат книжката. Ценител на книжките с илюстрации пише как като малък често четял, докато вървял на път за училище. Изцяло потънал в интересните истории той неусетно провървявал едночасовия маршрут от къщи до учебната сграда. Ако не успеел да свърши книжката, той се изкушавал да продължи да я чете в клас. В момента, в който учителят се обърнел, той измъквал книжката изпод учебниците и започвал да „кълве" интересните истории. Но да избяга от зоркия поглед на учителя съвсем не било лека задача. Понякога му се разминавало със смъмряне от рода на: „Който върши две неща едновременно нищо не свършва." След тази забележка, зачервен от срам, ученикът започвал да слуша внимателно урока. Но понякога се налагало учителят да прибегне до по-остри мерки като например да конфискува въпросната книжка. Това разбира се било огромна загуба. Понякога, когато малкият палавник дочитал някой недовършен на дневната светлина комикс, унесен в интересната история, жертва на газеничето често ставала някоя и друга ресница, а понякога самото то било прекатурвано на пода. Ако детето не можело да си купи книжката с илюстрации, то трябвало да измисля начини да я вземе назаем от другарче, което разполагало с повече финансови възможности и съответно по-голям брой книжки. Често комиксът се превръщал в разменна монета за дейност, която притежателят на ценните книжки не желаел да свърши сам. Ако да кажем му било поръчано да събере кош със сено или изсъхнали фекалии, които били използвани за огрев, той можел да „сключи сделка" с другите деца- срещу даване на някоя от книжките си назаем за прочит, те вършели неговата работа, а той се отървавал от досадното задължение. Увлечението на децата по комикси просто нямало граници и за да се домогнат до ценните книжки те били готови на всичко.

Днес сериите от комикси са част от миналото. Заровени в стари сандъци и прашни книжарници, те изглеждат като че ли забравени. Децата от новото поколение четат електронни книжки, които пеят, говорят и светят. Те се увличат по игрите в мобилни телефони и I-pad. Но книжките с илюстрации завинаги живеят в сърцата на израсналите с тях, защото са неугасващ символ на детството.

 

От мен Нора Чилева няколко думи и изрази за любителите на китайски език:

[       小人书xiǎo rén shū сяо жен шу китайски комикси за деца

[       我喜欢小人书wǒ xǐ huān xiǎo rén shū сяо жен шу харесвам китайски комикси за деца

[       连环画册lián huán huà cè лиен хуан хуа цъ серия от книжки с илюстрации

[       压岁钱yā suì qián я суей чиен дребни пари, давани на децата по време на китайската Нова година

[       一心不可二用yī xīn bú kě èr yòng и син б/пук ъ ар юн(г) „Този, който е навсякъде, е никъде."; „Който върши две неща едновременно нищо не свършва." Буквално: едно сърце не може да върши две неща

 

* Моля обърнете внимание, че за ваше улеснение транскрипцията на български език, отговаря на най-близкия начин на произнасяне, но е различна от официално приетата такава. Фонетичната транскрипция пинин на латиница е със съответните тоновете на произнасяне: (ˉ)първи, (ˊ) втори, (ˇ)трети, (ˋ)четвърти и (˙)нулев тон. Носовото Г е поставено в скоби, за да се разграничава от думите, в които липсва.

 

 

 

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China