За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Старинна китайска поезия: Цао Сюецин (1)
2013-07-27 18:17:35 cri

*

Книга, изпълнена с думи безумни

шепа, с горчиви сълзи напоена

Всички мълвят, че е авторът луд —

Кой би разбрал вкуса, в тях утаен?

*

Когато истината е с лъжа подправена —

и истината е лъжовна

Там, дето нищото броят за нещо —

и нещото ще стане нищо.

*

Присмивам се на глупостта ти:

това дете отхрани с нежност,

но лилията ще се бори

всуе със сипеите снежни

Внимавай! Мине ли блестящ

Фенереният празник, знай —

едва щом пламъкът угасне

смирен, димът ще се разсей!

*

Дори насън не съм мечтал

желаното през три живота

да донесе такваз печал

под месечината самотна.

Когато бях в тъга и тягост

с чело, набръчкано от жал,

тя си отиде, ала дважди

към мен обърна поглед мил.

Гледам от вятъра люляна

сам сянката си и се жаля:

коя ли под луната сяйна

ръката си на мен би дала?

Негли сиянието бяло

пробуди и у нея спомен,

щом с пръсти стряхата погали

на хубавицата на дома.

*

Нефритът скъп, в ковчеже утаен

очаква да го оценят достойно,

А фибата под похлупак смирена —

жадува час по скоро да я вдигнат!

*

Подир петнайсет тъмни нощи

луна сияе пълна пак

и с чиста светлина обгръща

ясписовия зид във мрака.

На небосклона тя едничка

се носи като злат светлик

а от земята гледат всички

с възхита ясния ѝ лик.

*

Всеки земнорòден знае — да си праведен добро е,

ала трудно се забравят име, слава, чест докрая!

Где са днес ония древни генерали и велможи?

От гробовете тревата е изчезнала дори...

Всеки земнорòден знае — да си чист и свят добро е

ала трудно се забравят злато и сребро докрая!

„Още малко е! Не стига!" — от зори все туй мърморят

и кога натрупат много, в миг смъртта им туря края.

Всеки земнорòден знае — да си праведен добро е,

ала трудно се забравя хубавицата жена!

Жив ли е мъжът ѝ — тя думи на любов реди,

но умре ли, с друг „любими" тя ще е добре до края!

Всеки земнорòден знае — да си чист и свят добро е,

ала трудно се забравя рожба и дете докрая!

Заслепените родители са отколе твърде много,

ала кой е виждал чедо вярно на баща до края?

*

Буренясали стаи и зали без жива душа —

някога одрите тук под дъсчици погребани бяха [1]!

Залинели треви и тополи изсъхнали вече —

Нявга тука земята от танци и песни кънтеше!

Неизброими паяжини мрачно

покритите с резба греди обвиват;

все още тук прозорците невзрачни

пердетата от тюл зелен покриват [2].

Говориш, че сега е

белилото най-бяло

и ружът най ухае —

тогава откъде е паднал скреж

над двете слепоочия кажи ми?

Вчера провождаха към гроба

в земята жълта — бели кости;

а днес в нощта — под алени фенери

на одъра с брокатени завеси,

почиват влюбените сладко.

Злато в раклите сияе

в раклите сребро блести —

„Ала може би и ти

чак до просешка тояга

пак ще обеднееш, знай!" — завистта така вещае!

Ти въздишаш, че без време

нечий е живот пресечен;

ала сам не знаеш — дреме

и за тебе миг прокобен,

и за тебе ден обречен за завръщане във гроба!

Възпитавай ако щеш

със изкуство най-велико,

но незнайно е дали

някой ден не ще съзреш

с възпитанието твое как злодей си сътворил!

Девица знатна и богата

избери от дом на властник —

кой ли би помислил даже

някой ден да се окаже

тя всред домовете димни на позор и сладострастие!

Затуй, че някому се струва

копринената шапка [3] малка

накрая пранги и окови

му украсяват раменете.

Друг пък се жалваше, че мръзне

в протритата до голо куртка

днес негодува, че е дълъг

халатът с дракони пурпурни.

Суетна врява сцената тресе,

изпееш ли си песента до края

там друг ще те замести, знай!

Докле в чужбина ти витаеш

пази се да я припознаеш

с родината си, друже мой [4]!

Но най-нелепото от всичко

съзираш сам едва накрая:

че цял живот си трупал зестра

за люде и на теб незнайни [5]!

____________

1) Дъсчици, които служителите на княза (или императора) носят със себе си при аудиенция. Според „Исторически записки" на Съма Циен дължината им варира от 2-6 цуна (инча), направени били от бамбук, нефрит или слонова кост, и служели за записване думите на княза. Според преданието, сановникът Гуо Дзъ'и имал толкова голямо семейство, че когато всичките му членове се събирали, на леглото нямало достатъчно място за всички дъсчици. Тук одърът, заринат от дъсчици, символично изобразява многочислена някога фамилия.

2) Покрити с резба греди, бедни прозорци, обкитени със зелен тюл — символ на бързото издигане от бедност към богатство (зеленият тюл е бил използван за прозорците в богатите домове).

3) Копринената шапка е алюзия за чиновническа власт.

4) Според китайското разбиране на това място: „Тук иносказателно се говори за виждането смисъла на живота в славата, богатството и наслажденията с жена и наложници."

5) Зестра (буквално „дрехи за омъжване, за чеиз"). Отново алюзия за яловостта на самоцелното трупане на земни блага. Според разбирането на китайските тълковници на романа, тук Цао Сюецин загатва за следното място от стихотворението на Танския поет Цин Таою „Бедната жена": „С горчивина и недоволство, тя лето подир лето шие с конец от злато скъпа дреха — ала не е за нея тя: за чужди хора сътворява одежда за богата зестра!"

(с) 2013. Превод от старокитайски и обяснителни бележки: Петко Т. Хинов

(Сън в алени покои, глава първа). Всички права запазени!

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China