Това е свят страхлив
Това е свят страхлив:
той не търпи любов, той не търпи любов!
Косата разпилей си цяла,
нозете ти да бъдат боси;
и подири ме, обич моя!
Гръб обърни на тоя свят
за любовта ни се пожертвай!
Ръката ти улавям в шепа,
любов, след мен дойди сега;
нека в нозете ни се впиват тръни страшни,
нека главите ни разцепват ледени суграшици,
но подир мен върви сега ти
аз в шепа ще държа ръката ти,
и свободата си ще върнем, избягали от клетка мрачна.
Ала тръгни след моя зов
моя жадувана любов.
Светът човешки нейде се малее далече зад гърба ни —
безбрежното море — виж! — се люлее покрито с бяла пяна.
Великото море без бряг белее,
великото море без бряг белее,
безбрежна свобода, и ти, и аз, и любовта лелеяна!
Но обърни очи натам, де с пръст ти соча, ей
там в края на небето де звездица се синей —
туй остров е несведом, трева там зеленее,
цветя, прекрасни зверове и птици там живеят.
Хей скоро! Скачай бързо в таз лодка бързонога
да тръгнем час по-скоро за тоз приказен чертог —
любов, възторг и свобода — кажете сбогом на света!