Избрани стихотворения

Твоето име

С най-тихия, с най-тихия глас на света

аз тихичко викам твоето име всяка нощ всяка нощ.

Пиша твоето име,

Рисувам твоето име,

и в съня си пак виждам сияещо светло твоето име:

като слънце, като звезда — твоето име.

Като светилник и диамант — твоето име.

Разпилени искри и светкавици — твоето име.

Девствен лес посред пламъци — твоето име.

Аз дълбая твоето име!

Дълбая твоето име върху дърво.

Дълбая твоето име върху несъхнещото дърво на живота.

И когато то стане древно дърво, пораснало до небесата,

ех, че хубаво, хубаво ще е тогава!

— и твоето име ще е станало с него голямо.

Ще е пораснало — твоето име.

Ще е станало светло — твоето име.

Затова сега тихичко, тихичко, тихичко, тихичко, тихичко, тихичко, тихичко аз твоето име зова.

Волята на морето

— Боже мой! Боже!

Във въртопа на своите сънища

аз често от болка

се давя в стенания.

Но вихър връхлита.

Аз съм само вълнà.

Такава е морската воля.

Нямаш власт да размисляш.

Забравяш за себе си

и вече не рониш

сълзи на загасваща свещ —

велика е волята на морето,

на морето велика е волята!

Врани

Врани тук долетяха,

черна песен запяха,

наземи хвърлят скръбта ми,

кат окапали листи оронена.

Върху листните късчета

задушена мечтата ми носи се;

от умора и скръб натежало сърцето...

тогаз гърбовете на враните яхвам —

по-далече да ме отнесат.

Здрач

Отново е на заздрачаване.

Жената отиде да купи ориз

и остави ме сам да седя

край прозореца с облаци пълен.

Сред военния лагер

сигнал чуждоземен

затръбява тъгата на май.

Помня тежките дни.

Помня далечините,

що разкъсват гръдта

и разплакват очите.

Ах и тая разбита ...

но какво да изпея ме караш,

и с какъв напев да го изпея!