20130424mg.m4a |
Когато 42-годишният той изпява песента I Love You по време на Новогодишната гала на централната китайската телевизия тази година, той става първият рок музикант, качил се на сцената на най-гледаната програма по света. Това обаче не му спечели приятели в рок средите. „Първоначалната ми идея бе да бъда просто рокаджия, който изпълнява собствените си песни", казва Уан и добавя „Бил съм канен на новогодишната гала преди, на отказвах защото трябваше да пея с други изпълнители глупави песни. За мен, това е предателство. Този път обаче, ми позволиха да изпълня собствена песен и мой собствен начин". Китайските рок фенове твърдо вярват, че рок музиката в вкус за малцина. Защо тогава песента на Цуей Дзиен „Нямам пукната пара" бе изпята от милиона, може ли да се твърди, че това не е рок песен, пита Уан Фън.
Националното турне на Уан Фън, включващо 15 китайски града започна с Тиендзин миналата събота. Компанията организатор Rock Forward Entertainment предвижда около 300 хиляди да посетят концертите, което ще бъде нов рекорд в историята на китайската рок музика. До момента Уан е издал 9 албума, първия още през 1997 г, и е известен с концертите си на живо. През 2012, изнася концерт пред 40 хилядна публика в Пекинския работнически стадион. Рокаджията дава 4 млн. юана за продуциране на двойното си CD „Life Asks for Nothing" от 2011 г, и си възвръща инвестицията в рамките на само четири месеца. „Той е един рядко срещан китайски рок изпълнител, гаранция за боксофис успех", казва Ли Хуей президент на компания Rock Forward Entertainment. Известен критик пише за него: Уан Фън е изключително уверен музикант. Той е бил повлиян от подозрения и негативни критики. Той знае какво иска."
Завършил специалност виола в престижната Централна музикална консерватория, Уан решава да изостави кариерата си в класическата музика и сформира рок бандата „ул. Баодзя №43" през 90те години. Славата обаче го застига едва когато групата се разпада и той поема своята солова кариера. Няма китаец, който да не е чувал песента на Уан „Летя високо", която се излъчва по китайската централна телевизия по време на важни събития като например изстрелването на Шънджоу-6 и Пекинските олимпийски игри. Парчето е използвано и от мобилния оператор Чайна Мобайл в една от рекламите им. „Когато Уан откри, че е канен от много предприятия, банки и дори големи международни организатори заради способността си да вдъхва кураж и вдъхновява, той и неговия мениджър започнаха да „обикалят и пеят караоке" с музикален акомпанимент от СД", пише авторът на статията Дзи И. Бившият мениджър на Уан е цитиран в статията, че 90% от доходите на певеца са идвали от „караоке изпълнения".
Успехът на Уан разкрива една срамна истина, че дори един от най-популярните певци, трябва да разчита на патронажа на правителствени организации и големи компании, които подкрепят определен вид музика, не заради самата музика, а заради нейната практична функция.
Роден през 1971, Уан е 10 години по-млад от „бащата на китайската рок музика" Цуей Дзиен. Средата, в която се намира днес, е много по-различна от тази на неговите предшественици. Докато първите китайски рокаджии пробуждаха големи тълпи и продаваха милиони касетки, Уан е изправен пред една ера в която идеализма е задушен от реалността. В тийнейджърските си години черпи вдъхновение от изпълнители като Майкъл Джексън, Бийтълс и Пойн Флойд. „Никога няма да забравя, защо реших да бъда рок музикант", твърди той.
Въпреки комерсиалния успех, рок пресата и колегите му обръщат гръб. Това той казва „боли". „В миналото си мислех, че пеейки собствените си песни, ще бъда щастлив. Когато реализирах мечтата си, не бях никак щастлив." Не мога да контролирам мненията на останалите, казва той, единственото което мога да направя е да пиша песни, тъй като това е единственият начин да чувствам спокойствие и сигурност.
Уан Фънг казва, че преди години обичал да седи на централната улица „Чан'андзие" в Пекин и пие бира, докато другите го наблюдават, това го в вдъхновявало. Днес обаче, той вече не пие, но признава, че пуши по кутия цигари на ден, което му помага да мисли.
Неотдавна посещава концерта на Ролинг Стоунс в Бразилия, който събира милионна публика, и това за него е вдъхновение. „Огромният брой хора доказва цената на рок звездите, да не говорим за тяхната музика. Бях удивен. Убеден съм, че ще продължа да правя това, което знам най-добре дори и на 60 годишна възраст", казва той.
