В „Животът на Пи", тази смесица на култури достига безпрецедентно ниво. Фактът, че главният герой вярва в Хиндуизма, Исляма и Католицизма, което е заложено в самия роман, но загатването за будистки символи води до послание за обгръщане и толерантност, което режисьорът видимо е запечатал в лентата. Той винаги е стоял настрана от това да проповядва и обяснява намеренията си, оставяйки достатъчно място за интерпретация. Все пак, богато напластения визуален и описателен стил предлага едно пиршество за мисълта, но не рискува в никакъв случай да ви пренасити. Начинът, по който Анг Лий поднася тази и други приказки на екран, както и мъдростта запечатана в тях, напомнят за древен Китай, когато китайската литература и изкуство показват великолепие, което е обгръщащо, но никога доминиращо. Това той успява да покаже с умерена и бавна стъпка, оставяща място за спонтанност. Сблъсъците, ако изобщо ги има, са често вербални или физически, а просто намекнати. Тонът е обикновено е благ, напомня за млада версия на мъдрия старец от приказките. Нищо чудно, че Лий често е наричан в Китай „чичо Анг".
От една страна леко учудващ е фактът, че Анг Лий съумя да стартира филмовата си кариера в континентален Китай. Филмовите режисьори тук са леко деспотични, но самият Лий има вежлив подход и мек глас. Някога той казва, че да бъдеш режисьор в Холивуд е като да бъдеш президент, защото трябва да служиш на всички, но всъщност е повече като император в Азия, тъй като всички служат на теб. С подобно отношение, филмовите звезди е възможно да са таили омраза към него, това обаче преди да се установи като режисьор. Днес, когато и да се появи по телевизията, хората казват : „Виж колко благосклонен е Лий." Всъщност, Лий не се опитва да набута в лицето ви китайски образи като червени фенери и ципао, но той и неговите творби са най-яркото олицетворение на величието на китайската култура – китайската култура в най-искрения си и изтънчен образ, представени в традицията на ерудиран артист. Това го разграничава от продавачите на китайска екзотика.
