Лентата започва с внушителна бойна сцена в дъжда, която вероятно е вдъхновена от „Матрицата" на братята Уачовски. Не е учудващо, че двата филма споделят един и същи хореограф на бойните сцени Юен Ву-пин. Но „Великият майстор" е изпълнен с повече поезия в действие, не само в началната сцена но през целия филм. Лентата е нещо повече от добре хореографиран екшън. За първи път, на Уон му хрумва идеята за филма през 1997, едва през 2001 е съставен и сценарият, а снимките по продукцията започват през 2009. През тези години на упорит труд, режисьорът успява да събере тонове материали и документи за кунгфу, пътува из цял Китай и посещава съвременни майстори на изкуството. Той изпраща главните актьори Тони Лун, Джан Дзъи и Чан Чън да изучават истинско кунгфу в продължение на 3 години. В резултат, Чан дори печели национално първенство по кунгфу.
Може да се каже, че Уон Карвай създава вид „ода за кунгфу", една естетическа, пищна и спираща дъха кинематография. Той дори заема част от музиката от филма „Имало едно време в Америка", което показва амбицията му да създаде ориенталска версия на кунгфу света, който е съществуват преди основаването на КНР.
„Великият майстор" проследява последните дни на Ип Ман в родния му край Фошан през 30те години, град, който сега е част от Гуанджоу. Уон също така засяга до известна степен темата за японската окупация, но не до такава степен, както предишни филми за героя, като например тези режисирани от Уилсън Ип. Филмът на Уон разказва историята на Гун Ър, в ролята Джан Дзъи. Тя е дъщеря на майстор от бойния стил Багуаджан. Джан Дзъи дава най-доброто си изпълнение от „Тигър и дракон" насам. Дори самата тя казва, че не би поела подобна роля в бъдеще или друг кунг фу филм, тъй като е дала всичко на което е способна за „Великият майстор". Уменията й проличават във всяка сцена – от битката с Ип Ман да защити честта на семейството до тази с предателя Ма Сан (изигран от Джан Дзин) за да отмъсти за баща си, което е и кулминацията на филма.
Историята на Гун Ър в действителност заема по-голямата част от филма отколкото тази на Ип Ман. Ако кажем, че Великият майстор и биографичен филм за Гун, може би няма да сгрешим. За да се превърне в истински майстор, Гун казва във филма, че трябва да познаваш себе си, да видиш света и просветиш хората. Гун се обръща с молба към Ип Ман да й помогне да измине пътешествието си.
Историите на двамата майстори са преплетени във филма. Любовта между Гун и Ип е описана точно в стила на Уон Карвай. Двамата изпитват взаимно уважение един към друг, но държат любовта заключени вътре в тях (Ип Ман има съпруга, за която да се грижи; Гун трябва да изпълни отмъщението си и възвърне семейната чест). Настроението и емоциите следват предишните класики на Уон Карвай като „Пепелта на времето", „2046" и „ В настроение за любов". Няколко реплики във филма със сигурност ще се превърнат в класики.
Сюжетът може да изглежда бавен и объркан, а по-малките роли като тази на Чан Чън без особена връзка и напразни, но недостатъците може да се приемат като положителни за филма на Уон. Великият майстор не е голяма крачка или пробив за изкуството на Уон, но ще бъде запомнен с визуалното си великолепие, изумителен кунгфу екшън, философия за любовта и живота, духовният свят на кунгфу майсторите, както и визията на Карвай за „изгубения свят на кунгфу изкуството".
