Заради липсата на достатъчно исторически записки, много хора от последвалите поколения се питат точно какво е довело до съдбата на тези два образа и до каква степен тяхното обкръжение е повлияло за резултата. В Последната вечеря, режисьорът се фокусира върху страховете на Лиу след победата над Сян. Това го кара да скрои план да убие онези, които някога са му помогнали, страхувайки се че може да го предадат, по същия начин по който са сторили със Сян. Хан син е друга фигура, на която е обърнато повече внимание във филма. Вярва се, че той е ключовата фигура спомогнала за успеха на Лиу. Режисьорът описва предателството на Сян като резултат от това, че Хан се чувства пренебрегнат в армията на Сян и в същото време се възхищава на Лиу. В друга версия на историята, хонконгският режисьор Даниел Лий представя идеята, че и Лиу и Сян са герои за възхищение, но трагедията се крие в това, че двамата не могат да съществуват едновременно заради величието си.
Освен представянето на различни образи на важни исторически фигури, трите филма използва различни методи да разкажат историите си. Филмът от 1994 г е заснет в по-традиционен стил. Следва естествената сюжетна линия, започвайки от историческите причини довели до битката, жестокостта с която династия Цин управлява страната. И двата филма „Бяло правосъдие" и „Последната вечеря" се лутат между миналото и настоящето. В „Бяло правосъдие", разказвачът е стар мъж, който е близък на Лиу. Въпреки че е слаб и немощен, той притежава ясен ум, който му позволява да разкаже историята пълно и точно. В „Последната вечеря" обаче, историята е показана през погледа на Лиу от неговото смъртно ложе. Въпреки, че носи корона, той живее в страх в последните години от живота си, което го прави невротичен и историята е показана в сегменти с преобладаващо мрачно настроение. Като повечето хора, режисьорът Лу Чуан е заинтригуван от бойните сцени във филма. Прочитайки историята за Лиу и Сян обаче, това което го впечатлява най-много е как след постигнатия успех, Лиу все пак остава с тревога в сърцето.
В интервю за списание, режисьорът каза, че компания Satelight International един ден преди няколко години идва при него със сценарий за „Бяло правосъдие", но той чувства че традиционният подход за представяне на историята не би го удовлетворил. Той вярва, че има скрити истории между редовете в историческите записки. Кинокритикът Тън Дзиншу счита, че Последната вечеря „не е просто развлекателна творба, а такава, която моли за търпението на публиката". Този филм, успя да задмине предишните версии на същата тематика, казва той. Лентата предоставя различни интерпретации сред различната публика, което е едно от вълнуващите неща в него, допълва критикът.
Въпреки това, не всички разбраха новия подход на режисьора Лу към историята. Голяма част от публиката намери за трудно да следва сюжетната линия и накъсаните мисли на разказвача. „Сюжетът на филма е някакси накъсан. Сякаш един невротичен мъж разказва собствените си спомени, които понякога включват доста несправедливи лични емоции, отколкото представяне на цялостното историческо събитие", казва бизнесмен от провинция Шандун с фамилия Джан в уейбуо блога си.
При все това, трудно е да се каже коя от трите версии е най-добрата, независимо от факта, че творба заснета преди 10 години технически погледнато се е представила по-зле в боксофиса. Истината е, че има хиляди версии на Хамлет в очите на хиляди читатели, образно казано. Лентата от 1994 е най-лесна за разбиране от онези които имат слаби познания за историята. „Бяло правосъдие" пасва на вкуса на публиката днес, тъй като съдържа не само вълнуващи бойни сцени, но и красиви лица. „Последната вечеря" е творба, която разпалва дискусии. С него, режисьорът Лу се опитва да даде отговори на собствените си въпроси към историята, но творбата му е писано да срещне съмнения от страна на публиката", казва кинокритикът Ян Тиендун и добавя „Как лентата ще се интерпретира от зрителите, може би ще бъде по-интересно от самия филм".
