След повече от 40 години на настоящето си място, Пекинското филмово студио предстои да бъде разрушено и се премести в покрайнините на столицата. Докато новината за решението да се разруши едно от най-старите филмови студиа в Китай се разчу, вече беше твърде късно кино любителите да го посетят за последен път. Студиото разполага с две важни снимачни площадки, две улици в стила на династии Мин и Цин и двореца Жуннин. Те спряха да приемат посетители още на 27 юли. Стените на сградата бяха изрисувани с йероглифа „chai" (разрушавам), а вече ръждясалите железни врати на студиото затворени. Това, което бе заключено вътре са екранните спомени на поколения китайци. Сред тях едни от най-успешните продукции в китайската кинематографична и телевизионна история като класиката „Сън в червените покои" (1987), международно признатия „Сбогом спътнице моя" (1993) и най-гледаният по света китайски сериал „Принцеса Перла" (1998-2003). Част от земята ще бъде използвана за построяването на жилищни сгради за социален проект.

Китайската корпорация Чайна филм груп, собственик на студиото, засега не е обявила какво ще се случи с останалата част от студиото, което се намира в скъп столичен район. Говори се, че земята ще се използва за построяването на „фабрика за мечти" , наречена Пекински креативен район, съвместно с компанията и базирана в Шънджън фирма за недвижими имоти. Проектът включва кино хотел, шопунг мол и синеплекс.

Когато Пекинското филмово студио се премества на днешното място през 1971 г, е заобиколен от пасища. През годините, в районът се заселват все повече хора и цената на земята се увеличава неимоверно, развитието на студиото се оказва в задънена улица. Хан Санпин, шефът на корпорацията, каза пред местни медии, че мястото вече не е рентабилно за снимане, заради мащаба си.

Ето защо през 2008 г., корпорацията решава да премести съоръженията в новопостроена площадка в околностите на Пекин. Новата база в момента разполага с 16 студия, сред тях най-голямото в света простиращо се на площ от 5000 кв.м. Притежава капацитет за производство на 80 филма, 200 тв филма и 500 телевизионни епизода годишно.

Всъщност, Пекинското филмово студио стартира план за преместване още преди 10 години. С развитието на индустрията, е нормално за снимачни бази да се преместват на по-тихи, евтини и големи пространства. Джао Ниню, кино професор в Университета по комуникации на Китай, казва че е натъжен от факта, че много от историческите студиа се разрушават, за да направят път на урбанизацията. През годините, когато филмовите бази в Чанчун и Шанхай бяха сринати една след друга, Джао изля мъката си в интернет пространството. Той признава обаче, че компаниите са предприели смела стъпка да „превърнат продаването на земя във втора кариера".

Докато запознати в сферата са съпричастни със случващото се, най-старите служители на студиото са разочаровани от решението. „Пекинското студио принадлежи на 500 служители, не само на един човек", казва 74-годишна пенсионерка, която не споменава името си. Според нея, компанията е трябвало да се посъветва със служителите за съдбата на студиото. Тя работи като фризьор там от 1958 г. и е горда от факта, че името и се появява в края на много китайски класики.

Преди няколко месеца, група нарекла се „Настоящи и бивши служители на Пекинското филмово студио" написва писмо до властите за културното наследство и градското планиране с молба да накажат онези, разрушили три от сградите в студиото, които са в списъка за защита на модерната и съвременна архитектура в Пекин. Според наредбата, сградите в списъка не подлежат на разрушаване, реконструиране или разширяване. Ако ценно имущество трябва да бъде преместено, това трябва да стане в неговия цялостен вид. Техните усилия се отплащат. Неотдавна, Пекинската комисия по градско планиране изиска трите главни сгради във филмовото студио да бъдат опазени.

Г-н Лу е на 65 г. от Съчуан и работи като статист през последните пет години. Дори да е ветеран, тя участва само в три сцени на месец и печели по 50 юана за всяка. В същото време казва, че е щастлива, защото парите не са единствената мотивация да се занимава с това. Тя се безпокои, че след време статисти като няма да имат работа. Разстоянието и разходите по транспорта до новото място на студиото ще й попречат да се занимава с любимото си хоби.

Младите статисти обаче са по-оптимистично настроени. Според тях, въпреки че старото студио вече няма да го има, едно ново и по-добро ще го замести.