С нарастващата роля на интернет в ежедневието ни, се появяват и множество дилеми. „Виртуалните хайки" се превръщат в спорен метод за преследване на „обществените врагове". Терминът се отнася за китайските потребители, които използват новите медии да следят за неморално поведение в обществото, като действат групово и упражняват натиск върху нарушителите. Те са форма на онлайн справедливост чрез гражданска бдителност, при която Интернет-потребителите преследват и наказват хора, предизвикали техния гняв. Целта е обектите на едно такова търсене да бъдат уволнени от работа, посрамени пред очите на съседите си, прогонени от градовете си. Това е детективска работа, извършвана от големи маси хора, извършвана онлайн – но с офлайн-резултати.

Въпреки че това понякога да води до положителните резултати, виртуалните хайки в същото време нарушават личното пространство и водят до големи последствия.

„Хванати в мрежата", един нов филм на китайския режисьор Чън Кайгъ, разказва точно за тези онлайн виртуални хайки или т.нар интернет търсачки чрез живи хора. Премиерата на лентата се състоя на 6 юли. С нея бе маркирано професионалното завръщане на Чън, който обръща фокуса си от историческите филми към темата за интернет насилието. „Хванати в мрежата" започва с една съвсем обикновена сцена: в автобус, млада жена на име Йе Ланциу (в ролята Гао Юенюен) отказва да отстъпи мястото си на възрастен мъж. Стажант в телевизионна станция записва инцидента и го качва в интернет. Телевизионният журналист Чън Жуоси (в ролята Яо Чън) пък отразява случката в новините, което води до преследване на Йе от виртуалните хайки. Йе умира в последствие, на фона на натиска на който е подложена. Интернет потребителите по-късно откриват, че по времето на инцидента тя е страдала от неизлечима болест. Започва ново преследване, този път на Чън, което води до загубата на работата и любимия. Адаптиран от популярен уеб роман „Търсачка чрез живи хора" на Уън Ю, първият уеб роман носител на литературната награда „Лу Сюн" от 2010, филмът е въвел няколко промени в оригинала. Според коментар на Чън от пресконференция миналата седмица, лентата не е толкова мрачна, има няколко забавни сцени и промяна на края. Във версията на Уън, журналистката умира, докато в тази на режисьора тя започва нов живот. Чън Кайгъ счита, че като цяло интернетът води до повече прогрес в обществото, отколкото проблеми. Китайският режисьор, които си спечели слава с филми като „Жълта земя" от 84г и „Господар на децата" от 87 г., през последните години се фокусираше върху историческите филми като „Обещанието" и други, не особено добре приети от публиката и зрителите. 60-годишният кинотворец изглежда има и чувство за хумор. Неотдавна, открил че потребителите се шегуват с последната му творба, той публикува коментарите в собствения си блог. С новата си лента, той изглежда се завръща към корените си. На пресконференция миналата седмица, той говореше откровено пред медиите. Сподели, че всеки път завършвайки нов филм хората го питат дали се е променил. На това той отговаря, че е така иначе нямаше да направи този филм.

Филмовият критик Фан Лиусян казва, че промяната в Чън е фундаментална. Като китаец носител на традиционни ценности, в миналото Чън не бе свикнал да го осмиват в интернет, но през годините той започна да приема нещата по леко. Фан счита, че Чън е запазил стила си и е интелектуален представител на петото поколение режисьори. Повечето от творбите му резонират с публиката и не са лицемерни.

За първи път издаден през 2007, романът „Търсачка чрез живи хора" се появява в момент когато виртуалното насилие е в разгара си. Сюжетът на романа обаче, в който главният персонаж Йе е сериозно критикувана за съмненията че има връзка с женен мъж, имитира реалността. Сю Йен, професор по психология в Пекинския педагогически университет казва, че докато виртуалните хайки не нараняват физически хората, те могат да доведат до психологически травми и страдания. Ли Уеймин, професор по социология от университета Сун Ятсен каза пред медии, че всеки има своята тъмна страна, но заради обществени резервираност и правила, хората се държат по консервативно. Когато тези задръжки изплуват в интернет, хората губят самообладание и стават по-агресивни. Някои интернет потребители се нуждаят от отдушник за недоволството си. Преследването на този тип агресия обаче не бива да се окуражава в интернет. Различните мнения трябва да се уважават, но всички ние е необходимо да бъдем толерантни и доверчиви.