Роденият в Шанхай китайско-американски художник Кун Байджи предостави на пекинските арт любители една рядка възможност да се порадват на изящните му и отличителни творби на изложба в столичния национален музей на изкуството този април. Наречен пионер в изкуството с маслени бои, 80-годишният художник имигрира в САЩ със семейството си през 1986 г. Кариерата му, обхващаща шест десетилетия, съчетава западни техники с ориенталски елементи. Стил който му донася признание както от китайските така и чуждестранните почитатели на изкуството. Чън Сиедзюн, куратор на Шанхайския музей, твърди че оригиналните творения на Кун, изящните маслени картини, притежават емоционална и визуална сила.
Роден през 1932 г., Кун е бивш помощник на учителя си от Шанхай на 12 годишна възраст. През 1952 г. издава първата си творба, и става учител в отдела по изящни изкуства към театралния институт в Шанхай четири години по-късно. След като по случайност открива творбите на френски импресионисти като Мане, Моне и Сезан в едно старо списание, той е толкова впечатлен, че продължава да изучава и работи върху собствен стил базиран върху тези творби през останалата част от десетилетието. Живописните му потрети на селяни от 60те години са заклеймени по време на културната революция. Критиката главно е насочена към факта, че селяните от картините му изглеждат жалки и бедни, следователно не отговарят на духа, който се приписва на тогавашните социалистически модели. Въпреки, че в последствие му е забранено да рисува и скицира, Кун продължава тайно да твори нощем на слаба светлина.
След като подновява работата си в шанхайския театрален институт през 1972 г., Кун се насочва към скицирането на природата и прекарва следващите 12 лета рисувайки сцени от живота. Неговите преработки на фреските от Дунхуан могат да бъдат считани за повратен момент в художествената му кариера. Новаторските маслени картини върху оризова хартия му носят световна слава и го превръщат в представител на многонационалната култура.
Търсейки вдъхновение от религиозните фигури в това историческо място, очарованието на Кун към великолепните фрески от Дунхуан довежда до един необикновен период на продуктивност. Той успява да създаде 150 творби само в рамките на 20 дни по време на първата си визита в мястото. По същото време, Кун оформя техниката си за рисуване върху оризова хартия, вместо платно. Според него, тя е по-лека и следователно по-лесна за пренасяне по време на пътуването. Творбите, които създава с този материал са прозрачни, което поражда усещане за традиционни китайски картини.
През 1980, изложбата на Кун с копия на фреските от Дунхуан предизвиква сензация в Шанхай, над 100 хил. души са посетителите разгледали картините му. Пет години по-късно, японското правителство кани Кун на официална визита и прави изложба, обиколила 15 града в страната, като Токио, Нагоя и Осака. Следващата година емигрира в САЩ.
Изложбата му в Пекин през април тази година, включваше 100 представителни за художника творби. Голяма част от тях създадени в периода след напускането му на страната. Те включват поредицата „Впечатления от Дунхуан", маслени картини с природни пейзажи от Кънектикът, и други творби на оризова хартия описващи поетични сцени от Китай и различни европейски държави. Привързаността на Кун към фреските в Дунхуан го отвеждат обратно там още два пъти, последното му пътуване до мястото е през 2005 г. Удивителната 1800 годишна история на пещерите и изкуството което се крие в тях, са богат извор на вдъхновение за художника. Кураторът Чън изтъква, че живите образи на седящата Бодхисатва, и другите божества показани в картините на Кун, илюстрират прекрасно културата на Дунхуан.
Маслените картини, включващи цветни пейзажи от южните китайски градчета, оживените метрополиси и следите на древните европейски цивилизации, всички те описват дълбочината и невинността на природата. Фан Диан, куратор на националния музей на Китай, коментира че уникалният стил на Кун е успешна иновация на материали и техники в изобразителното изкуство. Според Кун, последните му творби са в голяма степен отражение на истинския свят.
Въпреки напредналата си възраст, Кун не е загубил страстта си към изкуството. Той все още става в ранни зори да скицира природата. „Правя това единствено в името на изкуството, казва той. Благодарен съм за шанса да запиша чрез него света който ни заобикаля всеки ден.
