Бъдейки млад художник с известни родители в същото поприще, се оказва нож с две остриета що се отнася до успешното измъкване от тяхната сянка. Художникът от поколението китайци родени в 80те години Луо Дан, е последвал стъпките на неговия прочут баща. Младият учител в университета по изящни изкуства в Съчуан прави първата си солова изложба в Шанхай и Тайпе през 2011г, втората е планирана в края на тази година в Пекин. Въпреки това, той е все още е най-добре познат като сина на Луо Джунли, чиято реалистична маслена картина „Баща" се превръща в крайъгълен камък за съвременното китайско изкуство. Луо Дан признава че е един от т.нар. „yierdai", или второ поколение личности, последвали стъпките на артистичните си родители като художници, мениджъри на галерии или колекционери. Тази група индивиди се разраства през изминалите години, със застаряването на водещите фигури в съвременното изкуство. Подобно на Луо Дан, това второ поколение се счита че се облагодетелства от позицията на родителите си.
„Предимствата са очевидни", казва 78-годишният художествен критик Шао Даджън. „Те е по-вероятно да имат по-добри гени и талант за изкуството. Съзнателно или подсъзнателно са подхранвани в една артистична среда още от раждането си".
Луо Дан се съгласява с твърдението казвайки че самият той е бил заобиколен от всякакви видове художници и изкуство, и най-естественото нещо е било да последва кариера в изкуството.
Франк Лин е второ поколение колекционер и мениджър на галерия от Тайван. Неговият баща Лин Минг-че е един от първите колекционери на творби от съвременното китайско изкуство. Лин младши управлява собствена галерия носеща името му, отворила врати в края на 2004г. Като бъдещ наследник на повече от 10 хиляди арт творби, 36 годишният Лин е помолен от баща си още докато е ученик, да му помогне да подреди един от складовете пълни с творби на изкуството. Лин признава, че не останал особено очарован от идеята, но постепенно се запознава с творбите на различни художници и техния живот, като казва че това му е предоставило старт в кариерата.
Арт критикът Шао обаче, подчертава че да бъдеш дете на успешен професионалист в тази сфера, може да породи проблеми. „Славата и богатството на родителите, може да доведе до това те да полагат по-малко усилия в начинанията си", допълва още Шао. Художникът и президент на Централната китайска академия за изящни изкуства Пан Гункай, чийто баща е художникът на мастилени творби Пан Тиеншоу (1898-1971), вярва че да имаш известни родители е допълнителен натиск. Според него общественият интерес към второто поколение често е породен от интереса към първото поколение, което от своя страна води до сравнения. Той намира за трудно отърсването от тяхното артистично влияние.
Луо Дан признава, че неговият метод на рисуване в началото се припокрива с този на баща му. Едва в края на студентските си години, успява да развие свой собствен стил и артистичен език. Той обикаля из музеите на Европа и постепенно изоставя познатите техники, и сам открива това което сърцето му желае да разкаже. Луо избира рокендрол темата за студентските си творения, използва равни щрихи и ярки цветове, за да изрази ритъма на музиката и емоционалния катарзис. Вече като аспирант, Луо се фокусира върху преосмислянето на традиционната култура през погледа на младото поколение. Баща му Луо Джунли казва, че е доволен от промяната в сина си и насоката към теми по-близки до неговата възраст.
Като собственик на галерия и колекционер от новото поколение, Франк Лин е решил да разшири колекцията си с творби от млади художници, особено от други азиатски страни като Япония, отколкото да представя единствено водещи китайски фигури. Според неговия баща, подобен подход му помага да е в течение на съвременните тенденции.
Арт критикът Джао Ли вярва, че второто поколение има по-голям опит зад граница в сравнение с техните родители, което им предоставя един по-различен светоглед.
Що се отнася до бъдещото развитие на второто поколение, някои са на мнение че подобрената социална среда е нож с две остриета. Фактът, че поколението е лишено от поуките на израстването в бедност и лишения, е минус при създаването на велик художник. Дори и така обаче, те имат по-голям шанс да бъдат успешни в днешната многообразна и свободна среда.
Лин Минг-че от друга страна вижда надежда за бъдещето, цитирайки случая с Пабло Пикасо, чиито постижения далеч превъзхождат тези на неговия баща и учител.
„Ние предоставихме най-добрите ресурси и платформа, сега е ред на нашите деца да покажат какво могат", завършва 63-годишният колекционер.
