От известно време редица международни анализатори и медии изразяват опасения от възможността за „твърдо кацане" на китайската икономика. Причината за този интерес е обясним – Китай е втората по големина икономическа общност, която заема 15% от световната с обем от 90 трилиона юана (около 13,6 трилиона долара), а приносът ѝ наближава 30%.

През последните две години, под влияние на вътрешни и външни фактори, бързият ръст на икономика се забави и тя се оказа изправена пред натиск от спад, което бе отчетено и от премиера Ли Къцян в доклада му за работата на правителството, представен пред настоящата сесия на парламента.

Свършеното от правителството през изминалата година обаче показва, че китайското икономическо развитие се характеризира със стабилност и напредък. В същото време сред известни икономисти и международни финансови институции съществува като цяло консенсус по това, че китайската икономика не се намира в период на спад, а пред нея продължават да съществуват важни възможности. През януари американският фонд „Вангард" прогнозира, че е малка вероятност китайската икономика да се приземи „твърдо", а растежът на БВП през 2019 г. ще бъде между 6,1% и 6,3%.

Във всяка криза съществуват и шансове. От доклада на премиера стана ясно, че правителството си дава сметка за проблемите и трудностите в икономиката, и ще се фокусира през настоящата година върху подобряване на икономическата структура, повишаване способността за технологични иновации, задълбочаване на реформата и разширяване на отварянето, ускоряване на екологичното съобразено развитие и по-активното участие в системата на глобалното икономическо управление. Всичко това е добър начин да се предотврати „твърдо кацане" на китайската икономика.

Изправен пред натиска от спад, Китай разполага с достатъчно инструменти и политики за икономически корекции. Така например, премиерът посочи в доклада си, че данъците за преработвателната индустрия ще бъдат намалени от 16% на 13%. Китайските банки разполагат също така с най-големите в света активи на стойност над 37 трилиона долара, както и 26 трилиона банкови резерви и над 3 трилиона долара валутен резерв, които при необходимост също могат да изиграят своята роля за предпазване от финансова и икономическа криза.