През последните години някои западни страни и медии спекулират с дълговите проблеми на развиващите се страни, твърдейки, че те попадат в „китайски дългов капан" с участието си в инфраструктурни проекти в „Един пояс, един път"? Дали обаче китайската инициатива създава такъв капан или истинската причина за него се крие някъде другаде?

Сигурно е, че свързването на „Един пояс, един път" с „дълговия капан" е смесване на правилното и грешното. От известно време редица западните политици и медии поставят етикети на останалите страни, които пренебрегват фактите.

Първо, част от азиатските, африкански и латиноамерикански развиващи се страни понасят сериозни тежести, които се дължат на сложни исторически и настоящи условия. Техните дългове са резултат не само на икономически и финансови проблеми, но също така на несправедлив и неправилен международен икономически ред. В този смисъл, развитите западни страни и наложените от тях условия са причина за дълговите тежести на развиващите се.

Второ, икономическото развитие и подобряване живота на хората са главни задачи на развиващите се страни. Програмите по „Един пояс, един път" предвиждат инвестиции в инфраструктура, която ще съдейства за развитието. Фактите сочат, че нивото на подобряване на инфраструктурата на развиващите се страни е решаваща за това какви ще бъдат техните перспективи в икономическото развитие и за намаляването на бедността.

Трето, от гледна точка на структурата на дълговете, китайските заемат сравнително нисък дял от общите на развиващите се страни, докато най-големите им кредитори са развитите държави, Световната банка, Международния валутен фонд и други международни финансови институции.

Преди време говорителката на китайското Външно министерство Хуа Чунин коментира проблема с реторичен въпрос: „Защо западните капитали са сладкиш, а китайските – капан?" Истината е, че инициативата „Един пояс, един път" показва отговорността на Китай в новата структура за икономическо управление на света и е насочена към изграждане на общност на споделена съдба, която ще облагодетелства всички, включително развиващите се страни.