По време на сесиите на КНПКС и ОСНП един от често задаваните и коментирани от чуждите медии въпроси е този за „китайската заплаха". Тазгодишните също не направиха изключение. След като стана ясно, че Пекин планира увеличение на бюджета си за отбрана със 7,5%, това даде храна за нови спекулации. Агенция „Ройтерс" отбеляза, че увеличението на парите за армията е по-малко от миналата година, но остава по-високо от икономическия растеж, както и, че на фона на изострянето на териториалните спорове в Източнокитайско и Южнокитайско море, военното изграждане на Китай предизвиква притеснения сред неговите съседи. „Блумбърг" коментира въпроса още преди обявяването на разходите за отбрана така: „Някои страни смятат, че непрекъснатото увеличаване на военния бюджет на Китай създава заплаха за тях. Какъв ще бъде отговорът на Пекин?"

Отговорът е лесен и той е изграждане на общност на споделена съдба. При това не само на въпроса за „китайската заплаха", а и на този „Към какъв свят се стреми Китай?".

Някои западни политици и медии поддържат теорията за „китайската заплаха" и новите ѝ варианти, заради опасения, че страните им ще понесат геополитически загуби или че ще се окажат включени в игра с нулев резултат. Най-голямото им притеснение е, че демонстрираната от Китай жизненост за развитие и алтернативната незападна цивилизационна перспектива задават друга посока за развитие на човечеството и за създаване на нов свят. В това се крие същността на новата теория за „китайска заплаха". Сравнявайки историческите промени между китайската и западната цивилизации, се вижда, че някои страни се опитват да оправдават несправедливата международна структура със своите интереси, а отслабването на мощта и хегемонизма си със спекулации заплаха от страна на Китай. Всички те показват, че има страни, които се притесняват за хегемонистката си позиция в света.

Противно на подобна логика, в реч от 28 септември 2015г. председателят Си Дзинпин, заяви, че Китай е ангажиран със създаване на нови партньори за сътрудничество и реализиране на съвместни ползи в един свят, който представлява общност на споделена съдба за човечеството. А това показва решимостта и желанието на Китай за мирно развитие, както и демонстрира образа му на отговорна държава.

Издигайки идеята за изграждане на общност на споделена съдба, Китай се ангажира публично, че ще продължи да върви пътя на мирното развитие, откритата стратегия за реализиране на взаимна изгода и обща печалба, създаване на нова устойчива и комплексна структура за сигурност. Китай ще бъде неизменен страж на световния мир, ще допринася за глобалното развитие и защитава международния ред и предприема практически стъпки в тази насока като съкращаване на армията си с 300 000 души и намаляване на отбранителния бюджет под 10% през последните четири години. Китай изпираща и най-много „сини каски" за мисиите на ООН и заема едно от първите места по плащания в бюджета на световната организация за мироопазване.

Действията винаги са по-силни от думите. Дали една държава е заплаха за света или не, зависи не само от думите, но и от делата ѝ. Идеята на Китай за изграждането на общност на споделена съдба има за цел да бъде създаден свят основан на мир, сигурност, просперитет и откритост.