20180817jj

На 8 май Вашингтон обяви с висок глас, че САЩ се оттеглят от сключеното през 2015 година споразумение за ядрения въпрос на Иран. Първият ефект на решението на Белия дом започна на 7 август – САЩ възстанови частично икономическите санкции срещу Техеран, засягащи сферите на автомобилостроенето, гражданската авиация, сделките със злато и други метали. Американското правителство също заплашва, че тези които поддържат търговски връзки с Иран, няма да има бизнес със САЩ. Двете най-големи автомобилостроителни компании на Франция PEUGEOT и Renault са най-сериозно повлияни от мерките на САЩ. Миналата година PEUGEOT продаде 445 000 автомобила в Иран, но сега трябва да спре бизнеса си там, докато Renault по-рано е намаляла с близо 10% своите сделки в персийската държава през първото полугодие.

В Космоса съществуват „черни дупки", които хората не виждат, но изхапват светлини със своята гравитация. Редица мерки на правителството на Доналд Тръмп приличат на тези „черни дупки", и изхапва глобалния икономически растеж, а оттеглянето на Вашингтон от ядрената сделка с Иран е една от „черните дупки".

Обратният ефект на политиката на Тръмп върху глобалния растеж ще се покаже осезаемо едва след 5 ноември тази година. Тогава вторият етап от възстановените санкции срещу Иран ще засегне енергийната промишленост, търговията с петрол и финансите на Техеран. Износът на петрол е втората опора на иранската икономика, чиито приходи заемат 70-80% от общия обем на износа, и ако бъде забранен от САЩ, съответните индустрии на страната ще бъдат засегнати. Отрицателното влияние на санкциите на САЩ срещу Иран е очевидно. Това обаче не е всичко. Иран е третия доставчик на нефт от Организацията на страните-износители на петрол и четвъртия производител в света, произвежда всекидневно 2,5 милиона барела петрол и заема 3% от международния петролен пазар. Така че, ако износът на Иран бъде забранен, петролът ще поскъпне в световен мащаб.

През юли тази година Американската банка Мерил Линч прогнозира, че ако САЩ проведе политиката за „нулева толерантност" към Иран в отношение на износа на петрол, барел нефт на световния пазар ще струва 120 долара. След избирането на Доналд Тръмп за американски президент, цената на петрол се е повишила с близо 50%. Това ще предизвика верижна реакция, например ще доведе до висока инфлация, ще нанесе удар на сферите на транспорта и промишлеността, икономическите дейности ще намалят, доходите на хората ще се понижат, печалбите на предприятията и потреблението също ще затегнат и т.н. Доклад на британската компания за финансови услуги AJ BELL сочи, че фактите доказват нееднократно, че ако цената на нефт се удвои в година, глобалната икономика се изправя пред голям натиск, например драстичното поскъпване на петрол през 1974, 1979, 1990 и 1999 година доведе до икономическа депресия. През 2008 година поскъпването на петрола може би беше една от причините за глобална финансова криза. До този момент още не сме забравили паниката на фондовите борси през 1987 година, причинена от бързото повишаване на цената на петрола само през лятото.

Предизвиканата от Вашингтон търговска война все едно е друга „черна дупка" на САЩ, която може да потисне растежа на световната икономика. Тръмп напоследък нееднократно казва на туитър, че САЩ побеждават своите съперници в търговската война. Аналитиците обаче посочиха, че глобалният растеж е свързан неразривно с търговията, а налагането на високи мита ще окаже отрицателно влияние на световната търговия и бизнес доверието и ще доведе до застой на икономическото развитие и висока инфлация, и в края до икономическа депресия.

МВФ предупреди, че световният просперитет няма да продължи, глобалният растеж ще спадне с 0,5% до 2020 година, т.е световната продукция ще намали с 430 милиарда долара. Световната банка потвърди, че влиянието на ескалацията на търговските фрикции не е по-слабо от това на финансовата криза през 2008 година, а развиващите се икономики ще бъдат засегнати по-сериозно. Икономистът на Световната банка Франзиска Онсоге посочи, че протекционизмът е най-голямата заплаха пред световната икономика.

Директорът на Британската централна банка Марк Карней каза през месец юли, че търговският протекционизъм оказва влияние на реалната икономика в три аспекта: намаляване на обема на търговията, скъсване на веригата на доставките и повишаване разходите за внос. Той прогнозира, че ако митото между САЩ и техните търговски партньори се повиши с 10%, американската продукция ще спадне с 2,5%, а световната – 1%.

Оттеглянето на САЩ от ядрената сделка с Иран, Парижкото споразумение за климатичните промени, ЮНЕСКО и започването на търговската война, както и редицата политика на Тръмп, показват, че една от характерните черти на настоящото американското правителство е „несигурност". Но като най-голямата икономика и най-влиятелната единствена суперсила в света, САЩ дължат на света „сигурност". Светът не се нуждае от „американската черна дупка", защото тя светкавично изяжда красотите и просперитета със светлина.