Когато американският президент Доналд Тръмп критикува световната търговия и прибягна до наказателните мита, за да се коригира търговския дефицит на страната си, той пренебрегна взаимозависимостта между Китай и американската икономика, описвана от редица експерти като „структурно допълваща".

Как обаче се стигна до тази взаимозависимост? Според някои в основата е желанието на глобалните компании, основно американски, да максимизират печалбите си чрез изнасяне на производството в страни с ниска цена на труда. Така се стигна до бизнес модела на мащабния аутсорсинг в Китай, който бе бе доминиращ през 80-те години на миналия век.

„Компаниите използваха факта, че различните страни имат различни сравнителни предимства. Икономически ефикасно и полезно е да се използват тези сравнителни предимства, когато мислите за това как да сглобите кола, телефон или компютър", каза Луи Кюйз, шеф на Asia Economics.

САЩ, които запазиха за себе си научноизследователската и развойна дейност, избраха да произвеждат и сглобяват продукти в евтини места като Китай с компоненти от различни страни, а след това САЩ ги продават като свои по целия свят, според Ли Хун от Асоциацията за международна търговия.

Както посочват експертите, за САЩ, нарастващият акцент върху секторите на технологиите и услугите доведе до многобройни работни места в производството, които се възлагат на външни изпълнители, особено такива с по-ниска добавена стойност.

Началото на тази тенденция съвпадна с началото на политиката за реформиране и отваряне на Китай.

Привличането на чуждестранни инвестиции и увеличаването на износа бяха приоритети за Китай по онова време. Чуждестранните компании, включително американските, създадоха фабрики в Китай, привлечени както от ниските разходи за труд, така и от огромния пазарен потенциал. Не след дълго Китай изпитва бума на производството по поръчка, който използва материали и дизайн, доставени от чуждестранните компании.

С появата на нови фабрики милиони работници-мигранти от селските райони наводниха градове като Дунгуан и Шънджон в търсене на работни места. Благодарение на техния труд и усилия Китай се превърна във водеща производствена база в света.

На различни етапи на развитие САЩ и Китай се стремят към различни начини на развитие. В резултат на това те се отдалечават от глобалната верига на стойността.

В САЩ производственият сектор е в състояние на постепенно понижение, тъй като икономиката завършва прехода от производствения към технологичния, иновационния и ориентиран към услугите модел. Индустрията на информационните технологии се превърна в основен двигател на икономическия растеж и създаването на работни места.

През 90-те години, когато САЩ преживяват период на устойчив растеж, рядко срещан след Втората световна война, процъфтява така наречената „Нова икономика", движена от информационните технологии и иновациите.

Но с идването на власт на Доналд Тръмп спадът в производството бе означен като икономически неуспех. Аутсорсингът бе обвинен за намаляване на заетостта, а Китай заклеймен за кражба на американски работни места.

Факт е, че приносът на производството към БВП в САЩ се е свил до едва 12% през 2016 г., докато работните места, създадени от производството, са намалели до 9% от общата заетост. И все пак, общата икономическа ситуация показва, че аутсорсингът не е навредил на американската икономика, а по-скоро я подсилва.

През 1991 г. ръстът в САЩ е бил 4%, тъй като страната се е радвала на един от най-дългите периоди на икономически просперитет в историята си. Процентът на безработицата спадна от 7,4% през 1992 г. на 4,3% през 1998 г., най-ниското от три десетилетия.

Тези цифри сочат, че американският икономически преход е успешен, а аутсорсингът помага за повишаване на икономиката. Ясно е, че това е правилната стратегия, като новите икономически сектори създават работни места, за да компенсират загубените от аутсорсинг производства.

Тъй като американската икономика се е преместила в най-високата точка, Китай и други развиващи се страни са усвоили онова, което САЩ са оставили зад гърба си - а именно производството от нисък клас. Търговските експерти твърдят, че двете икономики са силно допълващи се, с способността на Китай да произвежда и задоволява търсенето на Америка. Естествено, тази структурна разлика също води до дисбаланс в търговията.