Проф. Захариев е председател на Национална асоциация „Един пояс, един път", в която влизат видни представители на българския бизнес, политика и култура. Тя е създадена през 2017 г., има за цел да популяризира китайската инициатива в България и е първата подобна организация в Европа.

Форматът 16+1 вече навлезе в шестата си година. Каква е оценката Ви за него в икономически и геополитически план?

Форматът 16+1, който беше предложен от Китай и чиято поредна среща ще бъде в София, доказа своята изключително висока ефективност като възможност за развитие на всестранните интеграционни процеси между КНР и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Нещо повече, тук имаме и определени традиции, свързани със социалистическия период преди промените през 1989 г., така че, според мен, този формат, който беше предложен и реализиран няколко години преди лансирането от председателя Си Дзинпин на инициативата „Един пояс, един път" и Новия път на коприната до голяма степен изигра ролята на своеобразна стартова площадка, експериментален модел на онова, което беше заложено като философия в „Един пояс, един път". От тази гледна точка, онова което беше реално направено във всички области на сътрудничеството през тези години между страните от ЦИЕ и Китай доказа както високата ефективност на подобни проекти, така и че те са напълно в унисон с обективните изисквания на новия цивилизационен етап, в който навлиза човечеството през 21-ви век.

През последните няколко години България изоставаше в отношенията си, особено икономическите, с Китай в сравнение с останалите страни от ЦИЕ. В последната година обаче като че ли има доста сериозно раздвижване от наша страна. Каква, според Вас, е ролята и тежестта на България във формата 16+1 и в инициативата „Един пояс, един път"?

Действително има едно изключително голямо изоставане на България от възможностите, които предлага форматът 16+1, за развитие не само на икономическите отношения между КНР и страните от ЦИЕ и за създаването на здрави интеграционни връзки в икономическата сфера, но също така има и сериозно изоставане по отношение на инвестиционните възможности, които са заложени в рамките на сътрудничеството на този формат по отношение на България. До този момент можем да говорим по-скоро за символични инвестиции на КНР в България в сравнение с други страни. За последните десет години инвестициите на Китай към България се изчисляват на около 60 милиона евро, докато в същото време в Сърбия те са около 3,5 милиарда евро. В подобни рамки е инвестиционното сътрудничество на Китай с Унгария, Румъния, инвестициите в Полша са още повече – около 4 милиарда евро. Всичко това показва, че България действително изостава много сериозно от онова, което дава като възможности този формат и тези програми.

В същото време обаче, сега има едно пробуждане по отношение на тези възможности, може би и на фона на определени трудности, които тепърва предстоят по отношение на финансовите и финансово-икономическите програми на ЕС, и най-вече по отношение на сравнително новоприетите членове от ЦИЕ. България трябва да мисли по-перспективно и това, според мен, се чувства и в ентусиазма, който демонстрира както министър-председателят на България г-н Бойко Борисов, включително чрез своето желание София да бъде домакин на поредната среща на формата 16+1, така и мнозинството от членовете на сегашното правителство.

Темата за българо-китайските отношения е една от много малкото консенсусни теми във вътрешнополитическия живот на България. В България няма нито една политическа сила, която да си позволява да говори против тези проекти или която да демонстрира антикитайска позиция. Българското правителство, икономическите кръгове в България, Министерството на икономиката и другите ведомства, Стопанската камара, Търговско-промишлената палата и нашата асоциация „Един пояс, един път" са изпълнени с желание да лансираме напълно перспективни реални проекти по време на предстоящия форум. И тук става дума не само за срещата 16+1 и онова, което може да се реализира по тази линия, но също така и за официалното посещение на министър-председателя на Китай в България. По време на него ще имаме двустранни разговори между правителствените ръководители и да се надяваме, че ще бъде направена най-после важна крачка напред.

Българската страна е подготвила някои изключително интересни и перспективни проекти, които ще бъдат лансирани пред официалните китайски власти и чиято стойност също се доближава до сумите, за които говорих по отношение на Сърбия или Унгария.

Как виждате бъдещето на формата 16+1 през следващите пет до десет години?

Този формат тепърва ще се развива и утвърждава, защото той не е дубликат на големия проект „Един пояс, един път", а по-скоро един от механизмите, един движещите центрове на този планетарен цивилизационен проект. Нещо повече, страните от ЦИЕ са именно коридора, през който преминават всичките онези линии на съприкосновение във всяка една област между КНР, през Азия към всички части на Европейския континент.

Споменахте за конкретни проекти, които българската страна смята да представи по време на визитата на премиера Ли Къцян в София. Имате ли някакви специфични, конкретни очаквания, свързани с предстоящата среща на формата 16+1?

Съдейки по онова, което се подготвя като заключителни документи, както за форума на 16+1, така и по отношение на двустранното ни сътрудничество, мисля, че София може да изиграе изключително важна роля като едно градивно стъпало в политическото сътрудничество между тази част от Стария континент и КНР. Засилването на тези перспективни връзки и, разбира се, декларирането на привързаността на ръководствата на тези 16 страни от ЦИЕ към този проект, ще изиграе изключително положителна роля и по отношение на бъдещото развитие на позиция, а и на активната политика на Европейския съюз, в посока към Китай. Не е случаен и факта, че срещата в София ще се проведе по-малко от месец преди срещата на формата ЕС-Китай в Пекин. Всичко това ще има много голямо значение, първо, за противодействие на всякакви опити да се изграждат изкуствени бариери, най-вече по идейно-политически и геополитически причини между Европа и Азия, и в частност спрямо Китай, и второ, в процеса на еманципиране, а оттук на отрезвяване на Брюксел по отношение на проекта „Един пояс, един път".