Гуейян е административен център на провинция Гуейджоу, която е сред най-бедните региони на Китай. За разлика от много други места обаче властите на провинцията са неуморни в идеите и усилията си да я превърнат в технологичен хъб на Китай, подобен на Шънджън. През изминалите години там бяха въведени редица мерки и политики за привличане на висококвалифицирани кадри в местните компании, особено в сферата на високите технологии.
Truck Alliance, която оперира камиони по бизнес модела на „Диди" и „Убер", е пример за такава компания. Научният ръководител на Чън Хун'ю го убедил, че тя трябва да бъде първата му спирка в израстването в кариерата.
„Проучих компанията и имах обстойни разговори с нейните ръководители, преди да решим да работим за Truck Alliance. Никога не очаквах Гуейян да бъде дом на такава обещаваща компания", обяснява Чън.
Миналата година Truck Alliance се сля със свой основен конкурент, в резултат бе формирана групата Manbang, която в момента е най-голямата китайска компания за камиони.
Чън започва да работи като изследовател на алгоритми през януари, скоро след като получава докторската си степен. Подобно на него, хиляди талантливи млади китайци търсят перспективи за работа извън големите мегаполиси.
А това означава, че Пекин, Шанхай, Гуанджоу и Шънджън вече не са единствените дестинации за младите, търсещи работа, които се стремят да го направят сериозни кариери и да забогатеят. Това представлява огромна промяна в мисленето на китайците.
Експертите отдават тази промяна на задълбочаващото се икономическо преструктуриране на Китай. По-малките градове в цялата страна се опитват да привличат таланти, които да помогнат за подобряване на корпоративния ландшафт, особено на високотехнологичните индустрии.
На повърхностно ниво тенденцията за търсенето на таланти надхвърля предлагането. Последните данни потвърждават, че търсещите работа се стремят към конкурентно заплащане и добри позиции в по-малките градове.
По отношение на притока на специалисти седем от първите 10 китайски града са били второстепенни през първото тримесечие на тази година, според онлайн уебсайта за работа „Джапин", който има над 140 милиона потребители.
Сигурно е, че Пекин остава на първо място, но Чънду изпреварва Шанхай и Гуанджоу като втората най-популярна дестинация за правене на кариера.
Ли Цян, старши консултант в „Джаопин" казва, заяви, че в миналото дисбалансите в регионалното развитие на Китай са довели до концентрация на специалисти в големите градове.
„Тъй като по-малките градове се стремят да усъвършенстват своята индустриална структура, те отчаяно се нуждаят от специалисти. В същото време мегаполисите се притесняват от възможното изтичане на мозъци, което ще доведе до ерозирането им", казва Ли.
„Скачане"означава точно това. Чанша, административния център на провинция Хунан, например предлагаше от 30 000 до 60 000 юана субсидии за притежатели на магистърска и докторска степен, които искаха да купят първия си дом в града. Властите също така предлагаха и пари за наем и покриваха основните изисквания за живот на висшисти през първите две години, след като се заселят в Чанша.
От своя страна, Чънду преработи своята политика за привличане на специалисти и им дава постоянно местожителство. Там се предлагат също 7 дни безплатно настаняване за новозавършили студенти, които посещават града, за да търсят работа. Като специално предложение местното правителство дори обеща на изследователи и предприемачи безплатни посещения в база за размножаване на панди.
За да не остане назад, Ухан, административният център на провинция Хубей, стартира още по-агресивна кампания. Дом на няколко известни университети, Ухан въпреки това имаше проблеми при привличането на завършилите. За да се промени ситуацията, местното правителство обяви през февруари, че има за цел да привлече милион завършили университети и колежи, които работят и живеят в града в рамките на пет години.
Други политики включват позволяване на всички бивши студенти, завършили в рамките на три години и работещи в града, да кандидатстват за постоянно местожителство, което дава право на добро образование за децата им и медицински услуги.
„Градовете се борят за специалисти, тъй като хората не променят местожителството и работните си места. Тези, които са там само за да се забавляват и прекарат приятно студентските си години вероятно ще пропуснат много, ако не използват максимално сегашните възможности", казва Лиен Тао, съосновател на „Сяоджу" – китайска платформа за споделяне на жилища.
Според него, с технологии като мобилния интернет, който играе все по-голяма роля в стимулирането на икономическия растеж, възможностите изобилстват в 15 нови първостепенни града, включително Ханджоу, Чънду, Ухан и Чанша.
„Интернет приложенията са по-малко задвижвани от технологични пробиви, отколкото от ефикасни операции", казва Лиен Тао, добавяйки, че компаниите не трябва непременно да се основават в мегаполисите, за да получат шанс да развитие.
Това е и причината компанията да отвори второто си регионално седалище в Чънгду през април, където бизнеса ѝ расте най-бързо.
Но засилването на конкуренцията между градовете за таланти създава няколко опасения. Акцентите върху количеството, а не върху качеството на търсещите работа, може да не са най-добрата стратегия за икономическа трансформация, смятат някои експерти.
Когато Тиендзин, град, граничещ със столицато Пекин, обяви, че ще позволи на завършилите под 40-годишна възраст да получат постоянно местожителство, повече от 300 000 души са кандидатствали само в първия ден, което блокира сайта на миграционната служба. И Тиендзин нямаше друг избор, освен бързо да промени политиката, като повиши изискванията за кандидатите.
Експерти твърдят, че са необходими повече усилия, за да се положат дълбоки основи за индустрията. Ако по-малките градове пораждат очаквания, но не могат да предложат надежда за работни места и начин на живот за всички новодошли и ако не успеят да постигнат устойчиво развитие, притокът на хора може бързо да се превърне в тежест.
„Невъзможно е градът да създаде стотици хиляди работни места за една нощ. В краткосрочен план огромните разходи за субсидии и данъчни облекчения ще окажат натиск върху финансите на местното самоуправление, политиките за привличане на специалисти да демонстрират прогнози и предпазливост", казва Лин Бао, изследовател в Китайската академия за социални науки.
В дългосрочен план, ако новодошлите помагат на градовете да постигнат пробив в технологиите и бизнеса, това ще създаде повече работни места, ще доведе до потребление и ще увеличи данъчните приходи, обяснява Лин. Но местните власти може би ще трябва да усъвършенстват своите обществени услуги и продукти на първо място и да укрепят бизнес средата, както и системи за оценка на таланти.
Чън Хун'ю от Truck Alliance е съгласен с тази теза. „В допълнение към предлагането на силна политическа подкрепа за индустриалното развитие, конкурентният град трябва да разполага и с ефективно управление, отворена култура, качествено здравеопазване и първокласна образователна система за децата. В такъв град бих искал да се установя", категоричен е той.
