Разширяващият се горен слой на китайската средна гласа и богатите в Поднебесната, които според McKinsey & Company ще нараснат от 43,5 милиона души през 2012 г. до 225 милиона през 2022 г., демонстрират вкус и желание да водят по-изискан живот. От агенцията за пазарни проучвания прогнозират също, че тази група китайци ще реализира 44% от покупките на луксозни стоки в следващите пет години. И един от тези продукти, който печели все по-голяма популярност в последните години, са чуждите вина. Данни на Китайската асоциация на износителите и вносителите на вино и алкохолни напитки показват, че импортът на вино е нараснал до 407,37 милиона литра в първата половина на 2017 г., което представлява увеличение от 15,49% в сравнение със същия период на миналата година. Това вина е било на стойност 1,475 милиарда долара или със 7,65% повече от 2016 г.

Данни на „Юромонитър" показват, че китайците са харчили средно по 321 юана за вино през 2016 г., докато в 2011-та тази сума е била 255 юана. Тези данни включват всякакви видове вина, включително такива от ориз като японското саке и корейското соджу.

Китайските компании също обаче се опитват да се наложат на този пазар, и са произвели общо 11,37 милиона хектолитра (един хектолитър е 100 литра) вино през 2016 г., сочат данни, цитирани от wineinfo.com, китайски портал за новини за винарска индустрия. Това прави Китай една от първите 10 страни-производителки на вино в света. Заедно с това те получават и международно признание. През 2011 г. на Световните награди за вино Decanter, китайски винарни получиха няколко отличия, изпреварвайки някои от доста по-добре позиционираните и с традиции лозаро-винарски райони. И докато за някои това представлява момент, подобен на това, когато през 1976 г. калифорнийските вина победиха тези от Стария свят, китайските изискани вина все още са изправени пред затруднения. Настрана от все по-сложното им производство, успехът на китайските винопроизводители вероятно ще продължи да бъде ограничен от производствените разходи и екологичните неблагоприятни условия, които ги правят по-малко конкурентни в сравнение с техните чуждестранни конкуренти.

Китайските винопроизводители през 19-ти век са използвали предимно грозде от каберне совиньон и това продължава масово и в наши дни, като гроздето все още е ключовото разнообразие, използвано за производството на вино в Китай. Въпреки това, докато това грозде е лесно да расте в големи количества, е трудно да се направи висококачествено вино и отнема много време да узрее.

Според Едуард Раг, съосновател на „Магистър на виното" Фонгю Уокър (MW) на фирма „Дракон Феникс Винекс Консултинг", която е в китайската винарска индустрия в продължение на десетилетие, шардонето е по-подходящо за определени китайски райони и климат. Някои компании отчитат местните особености и преместиха фокуса си върху пенливите вина, тъй като използваното грозде също е по-лесно да се отглежда и да прибира. Въпреки това много региони все още не са готови да рискуват по отношение на сортовете, които засаждат, твърди Раг.

Въпреки че Китай няма винопроизводствената култура на Франция или Италия, китайските производители на хубаво вино се възползват от опита на тези страни. Добър пример за фирма, която е включила чуждестранни експерти в производството на вино, е Silver Vines, която спечели похвали на наградите Decanter за 2011 г. в Париж.

Френските винарски традиции са важни за Silver Heights. Дъщерята на основателя на винарната има диплома по френско вино и съпругът ѝ работи в историческа винарна "Бордо" в продължение на 26 години, обяснява Алекса Болтън, експортен директор на Silver Heights. „Този фон е очевиден не само от консистенцията и вкуса на нашето вино, но и от самите методи, които използваме", каза Болтън.

Тъй като е нужно време за виното да ферментира, много винарни, насочени към луксозния пазар, поставят напитката в дъбови бъчви от различен вид, които позволяват на винопроизводителите, които търсят да произвеждат сложни вина, да променят цвета, аромата, таниновия профил и текстурата на своите вина, в зависимост от качествата на материала. Разходите обаче могат да бъдат високи, особено ако китайските винарни следват традицията за зреене на своите вина в 100% нов дъб. Новата френска дъбова бъчва струва около 800 евро (948 долара), което е значителна сума, ако барелът може да се използва веднъж за най-висококачествено вино и след това една до две години за други вина, според Раг.

Бутилките също са предназначени да повлияят на възприемането на купувачите за качество. Раг изтъква, че много марки, които искат да впечатлят, пускат своите вина в "скъпи тежки бутилки с надеждата, че хората, справедливо или погрешно, ще свържат опаковката с качество. Виждате ли, че с много китайски вина, често произведени от каберне совиньон, разходите, понесени от производителя, могат да бъдат по-високи, отколкото в някои части на света, където се приемат по-обикновени бутилки. За производителите, които искат да предложат първокласен продукт, тези техники и производствени методи са задължителни.