- Професор Стефанов, днес в Будапеща се открива 6-та среща на механизма за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа „16+1". През изминалите години той успя да се оформи като най-видимия резултат от усилията на Китай за координирано развитие на търговските и икономически контакти с Европа на регионално ниво и привличане вниманието на тази част от континента към изграждането на инициативата „Един пояс, един път". По данни Министерство на търговията на Китай, през 2016 г. китайско-европейската търговия е отбелязала спад, но в същото време с близо 10% се е повишила тази между Китай и 16-те страни от Централна и Източна Европа. Означава ли това, че механизмът „16+1" работи?

- Определено може да се каже, че този механизъм работи. Той стана изключително актуален именно във връзка с инициативата „Един пояс, един път", перспективен и обещаващ формат е, доколкото осигурява една по-широка платформа не само за икономическо, но също така за културно и общо социално сътрудничество. Както посочихте, за разлика от спада в търговията на КНР с ЕС и Европа като цяло, със страните от 16+1 имаме развитие, при това не само на икономическите, но и на цялостните връзки, и това е положително явление, именно от гледна точка на необходимостта да се развиват добрите тенденции, свързани с търговията, икономиката, културата. За разлика от общите негативни процеси в света, тук наблюдаваме точно обратната тенденция, която е определено позитивна и благоприятна, както за КНР и отношенията ѝ със света, така и за страните от формата „16+1".

- Какви, според Вас, са предимствата на механизма „16+1" и инициативата „Един пояс, един път"за Централна и Източна Европа, и по-конкретно за Балканите? Смятате ли, че Пекин може да бъде фактор в тази част на света?

- Несъмнено КНР може да бъде фактор, при това позитивен, именно в процеса на такива инвестиции, тъй като този механизъм и връзката му с проекта „Един пояс, един път" предполага капиталовложения в реални обекти, например инфраструктурните, свързани с железопътните връзки, с изграждането на магистрали, както и с тяхната поддръжка. „Един пояс, един път" е несъмнено важна и положителна инициатива за страните от формата „16+1", защото дава възможности на страните да използват преки инвестиции в производство. В процеса на политическа трансформация в тези бивши социалистически страни и прехода им към пазарна икономика протекоха процеси на деиндустриализация, в резултат на което там има остра липса на капитали. И Едни такива инвестиции отвън, каквито обещава и вече прави КНР, определено помагат за развитието им. От тази гледна точка може да говорим не просто за взаимноизгодно сътрудничество, а за взаимноизгодно развитие, т.е. нещо което дава средносрочна и дори дългосрочна перспектива.

- Какви са трудностите и предизвикателствата пред действието на механизма – национални, регионални, европейски, геополитически?

- За съжаление има такива трудности и те са предизвикани по-скоро от известни геополитически съображения. Повечето страни от формата „16+1" са членки на Европейския съюз, но дори от Брюксел гледат на него с известно подозрение. В геополитически план САЩ също не са заинтересовани от проекта и навлизането на китайски инвестиции в ЦИЕ и също се отнасят недоверчиво. Това намира израз в някои негативни оценки, които се дават в западни издания по повод формата „16+1" и в частност на връзката му с проекта „Един пояс, един път". В тях се казва, че наблюдаваме по-скоро обещания, отколкото някакъв реален прогрес. И въпреки, че „16+1" се институционализира, се смята че той не е нещо, което предполага устойчивост. Изказват се съмнения, подозрения, има опит да се предизвика сблъсък дори. Така например, твърди се че Китай настъпва в бившия заден двор на Русия, и Москва гледа с подозрение на тези действия. С подобни тези се спекулира и се правят опити да се формира негативна тенденция в цялостната атмосфера, съпровождаща сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

- Накрая, бихте ли коментирал мястото и ролята на България в механизма „16+1" и като цяло в инициативата „Един пояс, един път"? Досега позицията на страната ни изглеждаше колеблива, в сравнение с тези на Полша, Унгария, Чехия или Сърбия, но през последната година като че ли започнахме да наваксваме. Имате ли подобно усещане или смятате, че може да сме и по-агресивни в контактите си с Китай.

- Ние доста сме колебливи в тази инициатива и по тази причина изоставаме много, както по обема на приетите инвестиции, така и по обема на конкретните проекти, в които България в един или друг случай е включена. В рамките на механизма „16+1" България е тясно свързана със селското стопанство, но за съжаление, колебливата политика, която се осъществяваше от управляващите кръгове у нас, ни постави на незавидно място ако се сравняваме с Полша, Унгария, дори с Румъния. България определено изостава и сме на равнището на страни като Босна и Херцеговина в отношенията си с Китай. Смятам, че има доста какво да наваксваме в това отношение и мисля, че една по-сериозна и последователна политика е абсолютно необходима, за да можем и ние да участваме активно в това взаимноизгодно развитие. Именно това разбиране като че ли недостига, че инициативата „Един пояс, един път" не е едностранно действие на Китай, възможност за взаимноизгодно развитие.