В последния доклад „Световни икономически перспективи" на Международния валутен фонд (МВФ) се прави прогноза, че темповете на растеж на китайската икономика ще бъдат 6,8% през тази, и 6,5% през следващата година, като и двата показателя са с 0,1 процентни пункта по-високи от тези в предишния доклад от юли.

„Темпът на растеж е доста добър сравнен с тези на много други страни", казва в интервю за агенция „Синхуа" проф. Фарок Контрактър от университета „Рътгерс", добавяйки, че „ръстът спадна от предишните осем и десет процента, но все още той е много здравословен за китайската икономика".

Според МВФ, позитивната ревизия на китайския ръст за 2017 г. отразява „по-силния от очакваното стопански резултат през първата половина на годината, подкрепен от предишните разхлабващи мерки и реформи в областта на предлагането".

„Китай може да се похвали с редица постижения в областта на икономическото управление. Бих казал, че 6-процентния път на Китай ще продължи сравнително дълго", смята и проф. Контрактър.

През изминалите няколко години Китай прави сериозни усилия да минимизира финансовите рискове и реформира икономиката си от разчитаща на мащабни финансови инжекции към такава, основана на потребление, услуги и иновации.

Според анализатори подобни структурни реформи могат да помогнат на страната да поддържа по-устойчив икономически ръст в дългосрочен план.

Пол Шиърд, изпълнителен вицепрезидент и главен икономист на „Стандарт енд Пуърс Глобъл" (S&P Global) заяви в неотдавнашно интервю за „Синхуа", че разчитащите на заеми инфраструктурни проекти и инвестициите в жилищно строителство през последното десетилетие са довели до натрупването на дългове и голям обем от кредити в икономиката, което прави реформирането и от критична важност.

През последните години китайското правителство прие редица мерки управление на дълговите рискове и за реформиране на финансовия сектор, включително чрез създаването през юли на нов орган – Комитет за финансова стабилност и развитие.

Стивън Роуч, от Йейлския университет и бивш председател на „Морган Стенли" за Азия, оценява високо решимостта на Пекин да редуцира финансовите рискове. „Китайската народна банка, Китайската банкова регулаторна комисия и правителството предприеха през 2017 г. категорични мерки срещу увеличаването на дълга, и особено по отношение натрупването на свръхзадлъжнялост на държавните предприятия", посочва той. „Тези усилия в момента изглежда, че имат позитивен ефект. Докато Китай продължава да акцентира върху финансовата стабилност – и да предприема действия, насочени към продължаването ѝ – заплахата за растежа и развитието няма да бъдат сериозни", добавя Роуч.

Според Пол Шиърд, важно е институционалните реформи и тези, насочени към подобряване на пазарната реда, да създадат правилните стимули за капиталите, така че те да бъдат разпределяни ефективно. Той отбелязва, че реформите трябва също да продължат, за да се постигне необходимото ребалансиране на икономиката от разчитаща прекалено на инвестиции, към такава, в която потреблението на домакинствата ще бъде ключов двигател за икономическия ръст и повишаване стандарта на живот на хората.

Подобна тенденция вече е в ход, както става ясно от данни на Националното статистическо управление, според които потреблението, услугите и разчитащите на иновации сектори са увеличили дела си за общия ръст на икономиката през 2017 г.

„През изминалите пет или десет години, над една четвърт от световния икономически ръст дойде само от Китай, и това е огромен стабилизиращ фактор", казва проф. Контрактър.

На фона на деглобализационните тенденции в западните страни, той очаква Китай да играе по-важна роля в световното икономическо развитие. „За съжаление живеем във времена, когато в страни като САЩ и Европа има много затваряне и гняв срещу глобализацията. За да продължи човечеството по пътя на икономическото и социално развитие, то се нуждае държави като Китай да поемат лидерството и създадат правилата", смята Контрактър. „От гледна точка на международния бизнес, независимо дали става дума за износ или преки чуждестранни инвестиции, също е нужно ръководство. Докато Западът е в състояние на саморефлексия, Китай може да изиграе своята роля", казва още професорът.