Инфраструктурните инвестиции ще бъдат важен стратегически елемент, който влияе върху двустранните отношения между Китай и Европа, затова е необходима по-голяма предпазливост при планирането им, както и да се отчитат нуждите и изискванията на страните, в които се правят. Независимо, че инвестициите на Китай в ЕС нарастват техният характер е различен от този на европейските в Китай. Европейците инвестират в нови предприятия и производства, докато китайският бизнес влага парите си в закупуването на установени компании. Това е основната причина ефектът от едните и другите капиталовложения да бъде различен. Провалът на Транстихоокеанското партньорство и бавният прогрес в преговорите по Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции показват, че международната търговия и глобалните икономически отношения са изправени пред селиозни трудности.
Китай е единствената голяма страна, която се справи с кризата на глобализацията чрез мащабни инвестиции. През 2013 година председателят Си Дзинпин предложи инициативата „Един пояс, един път", която в момента е единственото мащабно усилие за справяне с тези предизвикателства чрез стимулиране на международно сътрудничество. Инициативата безспорно е важен шанс за Китай. Ако една от целите на Транстихоокеанското партньорство и Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции бе да „държат настрана" Китай, страната все пак може да играе важна роля в международните икономически отношения благодарение на своята собствена инициатива „Един пояс, един път".
Както казва професорът на Пекинския университет Лин Ифу, инициативата дава на Китай по-добри възможности да използва своя и на останалите държави пазарите и ресурси и да защити ролята си като двигател на глобалния растеж.
Влиянието на инициативата „Един пояс, един път" е по-очевидно за партньорите на Китай в регионалното икономическо сътрудничество. В тях ще бъдат реализирани нови инфраструктурни проекти, които ще помогнат за стимулиране на търговския стокообмен и привличане на инвестиции. Това е особено важно, тъй като в момента голям брой капитали изтичат от Китай заради бързия ръст на разходите за производство и поскъпването на работната ръка.
Макар на карта Европа да изглажда като крайна точка на инициативата „Един пояс, един път", Старият континент е всъщност ключов елемент за успеха или провала на инициативата. Причината е, че Европа е най-големият търговски партньор на Китай, което показва възможността за инфраструктурните инвестиции в обхвата на инициативата.
Инициативата „Един пояс, един път" предоставя не само търговски възможности, но и стимулира всичките държави, които имат интереси от инвестициите, отново да обмислят дългосрочните си инвестиционни стратегии, за да станат партньори в инвестиционно сътрудничество с Китай.
Инициативата „Един пояс, един път" ще преформулира също търговско-икономическите отношения между Китай и Европа. Макар някои западни медии непрекъснато да сочат възможни заплахи от инициативата, потенциалът за взаимна изгода е реален.
За да бъде оценено правилно какви възможности и предизвикателства създава инициативата, е изключително важно да бъде направен анализ на инвестиционните перспективи в областта на инфраструктурата и преките инвестиции зад граница. Плановете за изграждане на инфраструктура трябва да бъдат справедливи.
Най-напред трябва да бъде анализирана железопътната инфраструктура. В момента този вид транспорт заема малък дял в търговията между Китай и Европа и тази ситуация няма да се промени в краткосрочен план. През 2016 година едва 2% от китайско-европейския стокообмен е бил реализиран чрез железопътния транспорт. На пръв поглед, цялостното влияние на новата железопътна инфраструктура върху търговски стокообмен между Китай и Европа изглажда доста ограничено. Инвестициите в тази сфера обаче е възможно „да променят правилата на играта" в някои специфични области, като например автомобилната индустрия. Железопътната връзка и важна също така за региони, като държавите без излаз на море от Централна и Източна Европа, тъй като ще им предостави важни търговски възможности.
Инвестициите имат и стратегическо значение за присъствието на Китай в тези райони. Така например, железопътната линия между Гърция, Балканите и Източна Европа е икономически оправдана, тъй като ще повиши потенциала за развитие на пристанището в Пирея, където се правят най-големите инвестиции на Китай в Средиземноморския регион.
В същото време, инвестициите в железопътната инфраструктура показват, че реализирането на инициативата „Един пояс, един път" е изправено пред няколко проблема в Европа.
Най-напред, създаването на железопътна връзка между Средиземно море и Централна Европа може да застраши статута на няколко пристанища на континента, основно в северната част на Адриатическо море (например, Триест и Венеция), които са по-малки от Пирейското. През 2009 година Китай започна да инвестира в Пирея, чийто капацитет тогава бе 500 хиляди контейнера годишно. До 2015 година броят им се увеличи до 3 милиона, докато този на северноадриатическите пристанища изостана с 2,1 милиона. С развитието на железопътната връзка, разликите между тях ще станат по-очевидни, а пристанището в Пирея ще заеме първостепенен статут в търговския поток между Китай и Европа, особено в южна част на Стария континент.
Неотдавна в Катовице, Полша се проведе 9-та европейска икономическа конференция, най-важният икономически форум на Централна и Източна Европа. На нея взеха участие 8000 представители от Полша и страни от Европа, Азия и Африка. На втория ден от форума се проведе симпозиум свързан с Китай, на който официални лица на полското правителство, представители на китайското посолство в Полша, бизнесмени, учени и предприемачи от двете страни обсъдиха въпроси за перспективата на сътрудничеството между Китай и Централна Европа на фона на глобализацията, търговско-икономическите отношения между Китай и Полша, както и сътрудничеството помежду им в сферите на инфраструктурата и инвестициите. Съветникът по търговските въпроси към китайското посолство в Полша Лю Лидзюан заяви, че през последните години, китайско-полските отношения се развиват интензивно, след визитата на китайския председател Си Дзинпин в Полша миналата година, двустранните отношения бяха издигнати до всеобхватно стратегическо партньорство. Инициативата „Един пояс, един път" също получи положителни отзиви. През 2016 година двустранният търговски обем достигна 17.6 милиарда долара, което е увеличение с 3.2% спрямо 2015 година. Мащабът и сферите за инвестициите между двете страни непрекъснато са се увеличавали, двустранните търговско-икономически отношения също се развиват в благоприятна посока.
Директорът на Китайската народна банка Джоу Сяочуан заяви, че Китай желае да засили сътрудничеството със страните в обхвата на инициативата „Един пояс, един път" в инвестициите и финансите на принципа на откритостта и инклузивността, равноправието и взаимната изгода.
На събрание на тема „Стимулиране на свързаността на капиталите" към Форума на върха „Един пояс, един път" Джоу Сяочуан заяви, че свързаността на капиталите е важна част в изграждането на инициативата, за което са необходими общите усилия на страните в обхвата й, засилване на координацията и сътрудничеството между правителствата и пазарите, за да се гарантира устойчивостта на инвестициите и финансирането. На събранието, представители на китайското Министерство на финансите и финансовите ведомства на съответните страни подписаха „Ръководен принцип за финансиране на инициативата"; „Меморандум за сътрудничество в инициативата Един пояс, един път" със Световната банка, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Азиатката банка за развитие и многостранни банки. Китайската народна банка и Международният валутен фонд и Централна банка на Чехия съответно подписаха меморандуми.
