Страните, като компаниите, трябва да променят своите бизнес модели, когато се променят глобалните условия и ситуация. В началото на века китайският модел за развитие се основаваше на нископлатено производство, съчетано с високи темпове на спестяване и инвестиции. Самият успех на този модел при драстично повишаване на жизнения стандарт накара китайското правителство да приеме амбициозен набор от политики за усъвършенстване на китайската индустрия, за избягване на т. нар. капан на средния доход и в подкрепа на околната среда.

На заседание на китайския кабинет през май 2016 г. премиерът Ли Къцян заяви за индустриалния бизнес модел на страната: "Китай вече е голяма производствена нация, но далеч от производствена мощ ... Интеграцията на производството и интернет е неизбежен път на съвременната индустрия ".

Джъстин Лин Ифу, директор на Центъра за нова структурна икономика в Пекинския университет, в неотдавнашна статия в списанието за китайски икономически и бизнес изследвания, очерта теоретичната обосновка на индустриалната политика на Китай: "Капанът на средния доход е резултат от неуспеха на страната със среден доход да постигне по-бързо нарастване на производителността на труда чрез технологични иновации и подобряване на индустрията, отколкото страните с високи доходи. Индустриалната политика е от съществено значение за правителството на страна със среден доход да даде приоритет на използване на ограничените си ресурси за улесняване на технологичните иновации и подобряването на промишлеността".

Китай има огромни производствени възможности. Според Министерството на индустрията и информационните технологии (МИИТ) китайската продукция се нарежда на първо място в света в 220 от 500 основни вида промишлени продукти. Също така има водеща в световен мащаб инфраструктура, която я поставя в различен клас от другите страни със среден доход.

Но сравнителното предимство на Китай вече не е свързано с масовото производство и ниски заплати. Според проучване на Бостънската консултантска група, производствените разходи в Китай са нараснали от около 86% от американското ниво през 2004 г. до около 96% през 2014 г.

„Китай е подложен на натиск от двете страни", казва през „Синхуа" служител на МИИТ, пожелал анонимност. „Големите икономики като Съединените щати, Германия и Япония са формулирали политики, които подпомагат по-нататъшното развитие на собственото им производство. В същото време нововъзникващите икономики, като Индия и Бразилия, наваксват собствените си предимства", обяснява той.

През последните 15 години реалните заплати на Китай са се увеличили осем пъти. Това е хубаво нещо, тъй като повишава жизнения стандарт на хората, но принуждава компаниите да намерят продукти с по-висока добавена стойност.

През същия период много западни производствени компании, особено в Германия, Япония, Великобритания и САЩ, инвестираха сериозно в автоматизиране и ефективност. В същото време технологията за фрактури намалява разходите за енергия в САЩ.

„Правителството знае ясно, че производството е съществуващото конкурентно предимство.През последните няколко години хората казват, че производството на Китай е голямо, но не толкова силно. С оглед на мащаба, правителството прави всичко възможно, за да го обновява в нова форма. Те искат да направят това бързо, защото времето е много ограничено.През пет години, най-много 10 години, ще видим нова структура на водещите страни. Четвъртата индустриална революция вече се случва", каза Джай Син, доцент в пекинския университет „Цинхуа".

13-ият петгодишен план (2016-2020) е съсредоточен върху набор от политики за създаване на „оптимизирана модерна индустриална система", която да може да се справи с тази нова среда. „Като се съсредоточим върху извършването на дълбоки структурни корекции и съживяването на реалната икономика, ще продължим напред с структурните реформи от страна на предлагането, ще насърчим новите индустрии, като надхвърлим традиционните, ще се движим по-бързо, за да създадем нова модерна индустриална система, Способности, предлага качествени услуги, се основава на тясно сътрудничество и е екологично чист", казва Джай Син.

Политиките „Интернет Плюс" и „Произведено в Китай", обявени през 2015 г., имат за цел да пренасочат китайския модел, като използват технологията, за да придвижат традиционните индустрии до продукти с по-висока добавена стойност и да инвестират в създаването на нови възможности в 10 нови високотехнологични индустрии.

Признавайки, че подобряването на индустрията е от ключово значение за бъдещата икономика, правителството поставя големи пари зад своите политики, но също така се стреми да осигури високо ниво на приноса на пазара.

През август миналата година правителството обяви създаването на рисков фонд от 30 милиарда долара, специално насочен към стимулиране на индустриалните технологии. Малко по-малките фондове имат по-конкретни цели.

Според изследователската компания Merics, Advanced Manufacturing Fund ще вмъкне капитал на стойност 3 млрд. Долара за модернизиране на индустриалните технологии. Националният фонд за интегрални схеми е с 20 милиарда долара, а инвестиционният фонд Emerging Industries Investment притежава почти 6 милиарда долара.

Освен това местните и провинциалните правителства ще създадат средства за подпомагане на подобряването на промишлеността в техните региони. За сравнение, германското правителство отделя само 225 млн. долара, а германските компании планират да похарчат около 12 млрд. долара през следващото десетилетие за т.нар. "Индустрия 4.0", според експертна група "Бизнес консултант".

Правителствените средства се стремят да насочват пазарни инвеститори, а не да осигуряват мажоритарно държавно финансиране. Според Чън Шаоджъ, журналист, който оглавява екипа „Произведено в Китай 2025" в агенция „Синхуа" правителството може да ръководи фонда за индустриализация, но е много комерсиализирано. Банки, инвестиционни дружества и фондове за рисков капитал могат да инвестират заедно.

„Този вид насоки е подобно на начина, по който правителството е насърчило частните инвестиции в високотехнологични области като силиконовата долина като „Джунгуанцун" в Пекин. Основната цел в традиционното производство е да помогне на предприемача да печели пари и да оцелее на пазара.

„Всеки, правителствени служители и бизнесмени разбира, че индустрията трябва да надгради. Ако не подобрявате способностите си, ще бъдете изхвърлени от пазара, а ако надстроите, това може да доведе до щети. Така че въпросът е дали ще умреш рано или ще умреш късно", заключава той.