Българо-китайската асоциация за бизнес развитие е неправителствена организация, без външно финансиране и се издържа изцяло от членски внос. Наши членове са едни от най-големите индустриални предприятия в Южна и Централна България, производители на цветни метали, компания, която е изградила най-големия индустриален парк в България – индустриална зона „Тракия", в която има над сто фабрики и предприятия от близо 60 държави, включително Канада, САЩ, цяла Западна Европа и Турция. Освен това ние сме в публично-частно партньорство с девет общини, главната от които е община Пловдив, но също така и околните Марица, Родопи, Първомай, където е най-голямата китайска инвестиция до този момент – на тиендзинското предприятие „Нонкен", станала възможна с помощта на нашата асоциация и в момента те са един от най-големите производители и износители на царевица, люцерна, на храни за животни. Освен това нашата асоциация помогна за побратимяването на Пловдив и Шънджън, имахме много голяма делегация, начело с кмета и представители на близо 60 предприятия. Много е богат културния обмен – например Шънджънската филхармония изнесе концерт в Античния театър в Пловдив, като мотото беше „Най-старият град в Европа и най-младият град в Азия". Камерният оркестър на Забранения град също гостува в Пловдив, известното китайско сопрано Ин Хъ пя с Пловдивската опера. Така че развиваме широка дейност, имаме офиси в Пекин и Шънджън. За съжаление обаче на този форум единствените представители от България сме ние от Българо-китайската асоциация за бизнес развитие.
2. Какви мислите за новите възможности и потенциалните области за българските фирми в рамките на китайската инициатива „Един пояс, един път"?
Това е една чудесна инициатива. В България за нейния смисъл обаче има известно неразбиране. Тя не трябва да се разглежда като начин за това стоки да отидат от точка А до точка Б по възможно най-евтиния начин. Може би, от гледна точка на конфуцианската традиция, тя трябва да бъде мислена като „Пътят е целта". Тоест, целта на тази инициатива е да развива всички страни по този Път на коприната – морски и сухопътен, който минава през Централна Азия, Близкия изток. Знаем че това са страни, които са раздирани от конфликти, със сравнително нисък стандарт на живот. Така че китайската инициатива цели да приобщи тези страни към общия пазар, да направи евтин транспорта до и от тях, тъй като повечето нямат излаз на море и да повиши жизнения стандарт на гражданите им. „Един пояс, един път" не е просто транспортен проект, целта му не е евтиния транспорт, а подобряване на жизнения стандарт и благосъстоянието на човечеството. Това е дългосрочен проект, за повече от 50 години. Китайското правителство планира далеч в бъдещето и ние подкрепяме всячески този проект, опитваме се да го представяме в България. Проведохме серия от лекции в пет български града – София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна, където представихме възможностите за бизнес.
3.Какви са пречките за сътрудничество между Китай и България в рамките „Един пояс, един път"？
Ако трябва да бъдем честни България изостава в сътрудничеството с Китай. Самият факт, че преди месец тук беше големият форум за „Един пояс, един път" и България нямаше представител на него показва, че липсва координация. На настоящия форум трябваше да дойде кметът на Бургас г-н Димитър Николов, но в последния момент възникнаха обективни пречки и това не се случи. Хубавото е, че властите на Нинбо проявиха разбиране и ще изпратят делегация в Бургас, така че се надяваме пропуските да не са големи.
Друга голяма пречка е липсата на директен полет. Това пречи както на бизнеса, така и на туризма. Знаем, че Пекин и Шанхай са страшно натоварени летища, почти няма слотове за кацане на тях, но въпреки това успяхме и има подписано споразумение по авиацията, но пак поради липсата на пълно разбиране или някои вътрешни неуредици, нито една българска авиокомпания не се възползва от предоставената от китайска страна възможност да кацаме на пекинското летище и засега още нямаме директен полет.
Това изоставане на България в отношенията ни, според мен, се дължи на едно дълбоко неразбиране на процесите. В България много хора мислят, че тази китайска инициатива 16+1 е един вид, че Китай има огромно желание и много се натиска да инвестира в ЦИЕ. Фактите са съвсем други, китайските компании имат огромни инвестиции в развитите западни страни – в САЩ, Великобритания, Германия. Китайските държавни предприятия имат огромни инвестиции в Африка, където се стоят цели магистрали, пристанища, мини. И именно китайското правителство, като вижда този дисбаланс, за да го контролира то инициира тези срещи. Затова ние трябва много активно да участваме в тях и да използваме възможностите, както правят други страни. Например, малка Черна гора, където в момента се строи огромен инфраструктурен проект – магистрала, която е с десетина моста и тунели, строи се пристанище в Копер, високоскоростна железопътна линия между Белград и Будапеща, чехите са дошли с цял чартър на настоящото събитие, Румъния е изпратила двама бивши премиери. За съжаление тази координация липсва и това се дължи на липсата на китаисти в органите, които трябва да осъществяват сътрудничеството с Китай. В България вече има три университета и десетина гимназии, където се учи китайски език. Аз самият съм от първата група български студенти, които дойдоха да следват в Китай преди 30 години. Така че в България има стотици, дори хиляди подготвени китаисти. Но нито във Външно министерство, нито в посолството ни в Пекин, нито в генералното ни консулство в Шанхай, нито координаторът за връзка 16+1 във Външно министерство са китаисти. И нашата асоциация ще излезе с предложение за един добър координатор и се надяваме, че то ще бъде прието. Това е един пропуск, който задължително трябва да бъде преодолян, за да вървят отношенията и да наваксаме това изоставане.
4. Ако трябва да препоръчате три български продукта за китайския пазар, кои ще са те？И кои са трите китайски продукта, които биха били най-популярни сред българите
Китайските електрически велосипеди и скутери. Първо, тези продукти са екологично чисти и второ – те са много добри и на световно ниво. Тук съм щастлив да кажа, че една българска фирма от Русе започна внос и се надявам по-широко да навлязат в България, макар за съжаление да ни липсва инфраструктурата, която имат за тези велосипеди големите китайски и западноевропейски градове. Освен тези скутери и велосипеди, другото нещо, което ми се иска да се продава в България и Европа са китайските билкови лекарства. И третото, което често нося за подарък на моите приятели е един вид ракия от кобилешко мляко, което се прави във Вътрешна Монголия. Това е нишов продукт, но мисля, че също би получил добър прием в България. Това са неща, които липсват и които биха се приели добре.
Ако трябва да избера три български продукта за китайския пазар това най-напред ще е българското вино, чийто експорт бележи все по-голям ръст от година на година. На второ място българските козметични продукти на основата на етерични масла. Друг много успешен проект, който нашата асоциация осъществи е със шанхайската млекопреработвателна компания „Гуанмин" и това е известното на всички вече в Китай кисело мляко „Момчиловци" при производството на което се използва оригинална българска закваска. Тук искам да благодаря на нашите колеги и партньори от „Гуанмин", че популяризират не само своя продукт, но и самата България като туристическа дестинация, спонсорират всяка година празник на киселото мляко в село Момчиловци, направиха няколко китайски риалити предавания в родопското село. Всички тези проекти помагат за по-голямата разпознаваемост на България в Китай.
