20170526jj |
След участието на италианският премиер Паоло Джентилони във форума в Пекин, инициативата „Един пояс, един път" влезе в центъра на вниманието на медиите от Апенините. Професорът от Римския университет Пиетро Паганини казва в интервю за кореспондент на Радио Китай, че когато САЩ прегръщат търговския протекционизъм, Китай става водеща държава в глобализацията.
„В основни линии, от изявленията на председателя и премиера на Китай на Световния икономически форум Давос, до Форума на върха за международно сътрудничество „Един пояс, един път", действията на Китай са последователни. Пекин и Вашингтон разменят ролите си в глобализацията, световния инвестиционен и капиталов пазар, в привличане на специалисти. Доналд Тръмп се стреми към връщане на промишлеността в САЩ, отхвърли ангажиментите на страната си към други държави и настоява партньорите на САЩ да споделят повече военни разходи, докато Китай се опитва да бъде движеща сила на глобализацията."
Професор Паганини счита, че идеологиите на Китай и западните държави са различни, но „Един пояс, един път" е вариант на Пекин за реализиране на глобалния икономически просперитет.
„Към момента възникват редица нови проблеми, които не сме срещнали в миналото и трудно се разрешават, въпреки непрестанния научно-технически прогрес на човечеството. Според мен, китайският вариант, който се различава от вижданията на Запада, може да бъде ефикасен в справяне на възникналите проблеми."
По отношение на мащаба и обхвата, в съвременната история на света, няма проект, който може да се сравни с „Един пояс, един път". Строителството на инфраструктурни обекти в Азия, Африка и Европа демонстрира китайската амбиция в изграждане на икономическата и геополитическа база. Наред със засилването на мощта на Китай, международната общност очаква по-голям принос от Китай и се надява тя да играе ръководна роля в геополитиката, каза професорът.
„Свободната търговия произхожда от Запада, но към момента Китай показва своята силна подкрепа за нея. Като икономически силна държава, Китай със сигурност ще играе важна роля в геополитиката, особено в разрешаване на въпроса за Северна Корея. За реализиране на мира и стабилността на Корейския полуостров, Пекин трябва да покаже своето дипломатическо влияние и да поеме международния си ангажимент, отговарящи на нейния икономически обем."
Някои държави се съмняват в перспективата на „Един пояс, един път", или само гледат на парите на Китай, или са забравили начина за взаимната изгода в бизнеса. Паганини се опитва да промени техните виждания и казва: „Между Китай и ЕС има търговски и митнически спорове. Инициативата „Един пояс, един път" обаче е правилна посока. Според мен, Китай не само ще бъде важно звено в развитието на глобалната икономика, но и ще играе ключова роля в търговските връзки и в научно-техническия прогрес в бъдеще. Затова, Китай не е просто държава със силен растеж, а движеща сила на социално-икономическото развитие на целия свят. В същото време, трябва да отхвърлим мисленето си, че Китай е кредитор. Днешният Китай притежава своя модел за развитие и се превръща в икономика, базирана но потреблението. Страната разполага не само с богат капитал и голям брой потребители, но и показва своето влияние в културата и споделя със света своя опит в глобализацията."
Фактически, в сравнение с други държави, Италия изостава при интегрирането на инициативата „Един пояс, един път". Професорът Гулиелмо Носи от Политехническия университет в Милано каза, че Италия не трябва да пропусне потенциалните шансове за развитието на пристанищата и промишлеността си, които носи стратегическия проект на Китай.
„Изключително важно е, че Италия е единствената страна от Г-7, чийто премиер участва във Форума на върха за международно сътрудничество „Един пояс, един път", затова Рим може да бъде важна държава в икономическите връзки между Запада и Китай. Темата за пристанищата е на приоритетно място, защото за трансфера на стоки от Китай в Европа, Пирейското пристанище в Гърция не е достатъчно, плюс това, морският транспорт харчи по-дълго време от железопътния. Чрез Генуа китайските стоки могат да влизат непрекъснато в Северна Европа, а другият важен пристанищен град Триес е пряко свързан със страните в обхвата на „Един пояс, един път". От тази гледна точка, Италия не само трябва да предостави пристанища и да привлече инвестиции, но и да засили търговско-икономическото сътрудничество с останалите 65 държави в икономическата зона по Пътя на коприната", казва още професорът от Политехническия университет в Милано.
