20170508jj |
Със стесняването на разликите в заплатите между различните китайски региони, работниците-мигранти отделят по-голямо внимание на образованието на техните деца и грижата за възрастните членове на семейството, когато трябва да изберат къде за работят. „За по-младите поколения работници-мигранти ключовият проблем е образованието на техните деца", казва експерт по човешки ресурси от Южнокитайския нормален университет.
Работниците-мигранти обикновено са разделени на такива, които работят и живеят по-близо и по-далеч от домовете си. Броят на първите се е увеличил с 3,4% или с 3,7 милиона през 2016 г. и в момента е 112 милиона. Вторите, които живеят далеч от домовете им, е нараснал едва с 0,3% за същия период и е бил 169 милиона, сочат данни от последното проучване на тази категория хора, осъществено неотдавна от Националното статистическо управление.
В него бяха включени 8900 села от цялата страна. То също така е установило, че броят на хората от селски райони, работещи в китайските градове се е увеличил с 1,5% или 4,2 милиона на годишна база за 2016 г. и е достигнал 282 милиона. Този брой представлява 36% от общия брой на трудоустроеното население в Китай, което в края на 2016 г. е било 776 милиона.
Според проучването, над 88% от увеличението е за сметка на хора, които са си намерили работа не толкова далеч от родните места.
Темпът на нарастване на броя на работниците-мигранти се повиши през 2016 г. за първи път през последните седем години. От 2010 до 2015 г. темпът на растеж значително намаля – от 5,5% през 2010 г. до едва 1,3% през 2015 г., въпреки че абсолютният му брой продължава да нараства от 242 милиона за 277 милиона през същия период.
Намаляването на разликата в приходите между мигрантите на краткосрочни и дълги разстояния може да даде известно обяснение за бързото нарастване на броя на мигрантите на кратки разстояния през последните години. Проучването установи, че въпреки че мигрантите, работещи близо до дома си, са печелили около 600 юана ($87) по-малко от своите колеги, които работят далеч, доходите им са се увеличили с по-бързи темпове.
Средният доход за имигрантите, работещи близо до дома, възлиза на 2985 юана (432 долара) на месец, което е с 7,3% повече от 2015 г., с един процентен пункт по-високо от темпа на нарастване на заплатите на далечните мигрантите, които са получили средно 3572 юана на месец.
Източната област, която обхваща три градски района – Пекин, Шанхай и Тиендзин – и седем провинции, включително Хъбей, Дзянсу, Фудзиен и Гуанун, все още представляват региони, поглъщащи по-голямата част от работната сила на мигрантите. През 2016 г. в тях са наети 160 милиона работници-мигранти, което представлява 56% от общата работна сила сред тази група.
Източните области обаче става все по-малко привлекателни за работниците-мигранти, като данните показват, че броят на работещите там е спаднал с 0,3% или половин милион от 2015 г. досега.
Обратно, работниците-мигранти, които избират да работят в централните и западни области, са се увеличили с общо 7,9% през 2016 г., което представлява около 40% от цялата работна сила на мигрантите.
През последните години нарастването на заплатите на мигрантите, работещи в Източен Китай, се забави поради икономическия спад, показват данните на НСБ. От 2011 г. до 2016 г. годишният темп на нарастване на месечния доход на мигрантите е намалял от 21% на 7,4% в източната част на страната.
Работниците от селските райони не са непременно родени и израснали там, но са работници с регистрация на домакинства в селските райони, които са наети на работа в градовете. Много от тях са израснали или дори са били родени в градовете.
Системата за регистрация, която първоначално бе въведена от Китай през 1958 г., за да се контролира миграцията, започна да отслабва през 80-те години на миналия век, когато Китай подготвя икономическата реформа. Оттогава насам хиляди селски работници нахлуха в градове и градове, търсейки работа в различни индустрии с висока трудоемкост, като производството, строителството и услугите.
Големият икономически растеж на Китай през последните три десетилетия се дължи в голяма степен на работниците мигранти, но те все още са изправени пред многобройни институционални бариери, които пречат на тях и техните деца да имат равен достъп до много обществени услуги в градовете като здравеопазване и образование.
