Заради редица политически рискове като предстоящите избори в някои европейски страни и засилването на популизма, европейската икономика, която става все по-слаба, продължава да изпитва натиск и трудности. В края на миналата година увеличаването на лихвения процент от Федералния резерв на САЩ причини сериозен спад на еврото, някои експерти дори смятат, че курсът на еврото спрямо долар ще бъде 1 към 1. Сериозните различия вътре в Европа, движението в противоположни посоки на паричните политики на Европа и САЩ и обезценяването на европейската валута затрудняват възстановяването на икономиката на Стария континент.

От вътрешна гледна точка, отслабването на еврото оказва различно влияние върху различните икономики в Европа. В Еврозоната продължителното му обезценяване стимулира износа. До септември 2016 година търговският излишък на 19-те страни от Еврозоната е бил 26,5 милиарда евро, което е увеличение с 38% спрямо същия период на 2015 година. За всичките 28 страни-членки на ЕС търговският излишък пък е едва 500 милиона евро, което е намаление с 86% в сравнение със същия период на по-миналата година. Главната причина за това е, че страни-членки на съюза извън Еврозоната, като Чехия, Полша и Унгария, са тясно свързани с индустриалната верига на Германия. На фона на спада на еврото, търговията на тези страни със страните извън ЕС показва дефицит, а търговията им с ЕС показва излишък.

В бъдеще паричната политика на Европейската централна банка вероятно ще бъде коригирана, за да се нагоди към увеличаване на лихвите от Федералния резерв на САЩ. Прилагането на програмата за количествено облекчаване от Европейската централна банка играе известна положителна роля за инвестициите и капиталовите потоци. Сегашната парична политика на Европа и САЩ обаче сериозно се отдалечават една от друга. САЩ увеличават лихвения процент два пъти, очакванията това да се случва отново и през тази година, докато в същото време Европейската централна банка продължава с програмата си за количествено облекчаване. Тъй като в момента навсякъде съществуват неясноти, програмата на ЕЦБ евентуално ще продължи до 2018 година. Банката обаче многократно посочва, че за възстановяване на европейската икономика, само паричните мерки не са достатъчни и ще е нужна подкрепата и от финансовата политика. Но точно този въпрос остава крайно труден на фона на структурните реформи, които трябва да реализира Евросъюза. Финансовата ситуация в страните-членки на ЕС е различна, страните, чиято финансовата ситуация е лоша, се надяват да засилят финансите си, но липсват средства. Страните с доброто финансово положение пък не желаят да ги споделят с останалите. В същото време, заради предстоящите избори през 2017 година, Германия и Франция е възможно да се въздържат от сериозни промени в областта на финансовата си политика.

В момента държавните и корпоративни дългове остават умерени. Лихвата се намира на ниско ниво, което в известен степен показва очакванията на пазара за растеж. Поради притеснения за бъдещето на европейската икономика обаче капиталовите пазари остават предпазливи, а поскъпването на долара ще стимулира отлива на капитали към САЩ, което ще доведе донесе известна суматоха на европейския капиталов пазар.

Публикуваните от Европейската комисия последни данни показват, че индексът за икономическата перспектива на Еврозоната през декември е бил 107.8 пункта, а този през ноември – 106.5 пункта. Прогнозата за декември бе 106.8 пункта, което показва тенденция към подобряване на икономиката. Заради слабостта на финансите на Еврозоната обаче, засилването на рисковете за банковия сектор, и предстоящите избори в ключови страни, всичко това води до неясноти относно възстановяването на икономиката на целия ЕС. Освен това, въпреки че „Брекзит" не нанесе огромни щети на европейската икономика през миналата година, със стартирането на процеса за излизане от ЕС, ще бъде трудно да се избегнат отрицателните влияние. По тези причини Европейската комисия намали прогнозата си за икономическия ръст през тази година.

Реагирайки на обвиненията на САЩ, неотдавна в Брюксел, директорът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че банката и Германия не са манипулирали валутния курс.

На проведеното същия ден заседанието на Комисията за икономика и валути на Европейския парламент Драги каза: „Не сме манипулатори на валутни курсове." Той заяви, че паричната политика на ЕС отразява различните позиции на икономическия цикъл на еврозоната и САЩ. Единният пазар на ЕС няма да оцелее при продължителни конкурентни девалвации.

В същото време, Драги критикува американското правителство, че се опитва да разхлаби регулаторната си политика във финансовия сектор. Той каза, че след финансовата криза, съответните законодателства и нормативни уредби ограничиха рисковете. „В момента, най-ненужно е да се облекчават регулациите в сектора".

Неотдавна началникът на Националния съвет за търговия на САЩ Питър Наваро заяви, че Германия се възползва от "силно подценен" обменен курс на еврото, което вреди на интересите на САЩ и други страни-членки на ЕС.

Неотдавна европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом заяви, че приветства речта на китайския председател Си Дзинпин на Световния търговския форум Давос. ЕС вече е готов заедно с Китай да се противопостави на протекционизма в световен мащаб. В Брюксел се проведе симпозиум за търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС, организиран съвместно от Европейската асоциация на работодателите и Китайската търговска асоциация. На него Малмстрьом критикува много политици, че са предоставили прекалено лесни решения на сложни въпроси. Тя каза, че за Европа и много други страни по света, търговските бариери и протекционизмът са заплаха. Затова, ЕС желае да засили търговското сътрудничество с други партньори. Тя каза: „Приветствам горещо обещанията на китайския председател Си Дзнипин в Давос преди три седмици. Той каза, че Китай ще стимулира либерализирането на търговията, съдейства за улесняването на инвестициите и се противопостави на протекционизма."